Неотдавна, докато обсъждахме великолепната Elden Ring с един колега геймър, неусетно разговорът пое в неочаквана, но стара като света посока – конзоли срещу РС.

Лично аз съм изумен, че дори след толкова многократни повторения на този спор и толкова изминало време все още масово сред геймърите битува схващането, че конзолата някак си е значително по-изгодна покупка.

ВИЖТЕ ОЩЕ: Elden Ring - Opus magnum!


Конзолите, разбира се, имат куп несъмнени предимства, но уверявам ви – непоклатимото убеждение, че видиш ли, те били „по-евтиното“, за съжаление е абсолютен мит и аз просто няма да спра да се опитвам да го развенчая.

Този текст представлява пореден опит в тази насока – известно количество, надявам се, добре подплатени с факти и аргументи разсъждения защо няма „по-евтино“, а само различни опции и (ултимативно) в крайна сметка – лични предпочитания.

 

Мит № 1: Еее, ама конзола за 1000 лв. ти дава производителност като на РС за 4000…

 

Съжалявам, но това не е точно така. Факт е, че когато говорим за РС платформата, вариантите за избор са несравнимо по-големи от тези, които обикновено предлагат двете водещи конзолни компании през последните 20 години. Но това, че таван на цената за една потенциална РС конфигурация практически няма (можете да идете и над 10 000 лв., ако бюджетът ви позволява), това далеч не означава, че непременно трябва да се целите в най-скъпата възможна конфигурация.

Принципът тук е същият като при всеки друг пазар реално – има автомобили за максимум 20 000–30 000 лв., но има и такива за милиони. Ако ги сведем до основната им функция – да ви помогнат да стигнете бързо и комфортно от точка А до точка Б, всички вършат едно и също – разликата е най-вече в екстрите и (донякъде) в скоростта. Извън това всички те притежават, общо взето, сходни характеристики – 4 колела, волан, двигател.

С РС платформата нещата стоят по много сходен начин. Сглобяването на компютърна конфигурация с аналогична производителност на най-актуалния конзолен хардуер далеч не е толкова невъзможна мисия, колкото си мислите.

Дори при настоящите доста изкривени цени на РС пазара (които впрочем са изкривени за всички хай тек компоненти и далеч не засягат само компютърния хардуер) не е непостижимо сглобяването на прилична машина, която спокойно може да ви предложи практически идентично игрално преживяване на това, което ще получите от „конзола за 1000 лв.“.

Да оставим настрана факта, че такова животно като „конзола за 1000 лв.“ все още не съществува – там където все пак ги има в наличност, PlayStation 5 и Xbox Series X обикновено се предлагат на доста по-високи от определените от производителите им цени. В най-добрия случай ще трябва да се примирите с факта, че освен конзолата ще трябва да заплатите и поне 3 включени в пакета игрални заглавия, независимо дали са ви нужни или не.

При РС платформата такива условности за щастие не важат – там изборът какво и как да купите е изцяло ваш.
Да опитаме мисловен експеримент: РС конфигурация с параметрите на актуална конзола. Както може би знаете от 2 поколения насам, конзолният хардуер е де факто РС хардуер – повече или по-малко класическа комбинация от централен процесор, видеокарта и оперативна памет точно както всеки друг компютър на пазара.

Също така от 2 поколения насам всички основни компоненти в една конзола са произведени от AMD. В последните две доминантни платформи на пазара става дума за комбинация от модифициран Zen 2 централен процесор и графично решение RDNA 2 (a.k.a. Big Navi).

По актуални цени в момента на написването на този текст една РС конфигурация с подобни параметри излиза, общо взето, следните пари:

  • Видеокарта – Radeon RX 6660 – 800–900 лв.

  • Процесор – Zen 2 генерация – 350–400 лв.

  • Дънна платка – 150–200 лв.

  • Оперативна памет (16 GB) – 150–200 лв.

  • SSD (1 ТВ) – 170–200 лв.

  • Грубо това са между 1700 и 1900 лв.

 

Ееее, ще кажете, това е доста по-скъпо от една конзола дори в комплект с 3 или 4 игри!

Да, на пръв поглед изглежда точно така, но тук има няколко любопитни подробности, които много често остават скрити от погледа на масовия потребител.

 

Мит № 2: Аааа, конзолният гейминг е по-евтин – на компютър е много по-скъпо, не мога да си го позволя

 

Ако се чудите защо привидно един и същи хардуер, разбит на отделни РС компоненти, излиза 50–100% по-скъпо от аналогична конзола, отговорът всъщност е доста прост. От десетилетия бизнес моделът на големите конзолни корпорации се заключава най-общо в следното: те ви продават хардуера (конзолата) на или под себестойност.

Иначе казано – много често те губят пари от всяка продадена конзола.
Момент, ще си кажете, що за бизнес модел е това? И как по дяволите Microsoft и Sony не само, че не са фалирали, а печелят милиарди всяка година от гейминг?

Много просто – благодарение на т.нар. лицензионни права!
Идеята тук е следната: и двете компании са пределно наясно, че в рамките на едно конзолно поколение (което често е между 5–6 години и повече) те няма как да ви продадат повече от един път хардуера си. Освен ако конзолата ви не дефектира, няма причина да си купувате повече от един Xbox или PlayStation поне докато не излезе неговият наследник.

Така че Microsoft и Sony са готови да преглътнат известна загуба от тази еднократна покупка за сметка на солидните печалби, които очакват от нещото, което ще купувате отново, и отново, и отново през тези 5–6 или повече години. Досещате ли се какво е то? Разбира се, игри! А в последно време и всички съпътстващи ги услуги!

Всяка игрална компания, която иска да публикува игри на някоя от платформите, контролирани от Sony и Microsoft, им дължи определена сума за т.нар. лицензни права. Разбира се, когато EA, Ubisoft или Square Enix заплащат въпросните лицензи, не вадят тези пари от джоба си – те ги разглеждат като разход, който след това се калкулира в крайната цена, която, разбира се, плащате вие – потребителят, т.е. геймърът.

Ако някога сте се чудили защо една и съща игра струва, да речем, около 100 лв. за РС и 150–170 за конзола, това е една от причините – просто издаването ѝ на конзола струва по-скъпо!

После – добре е да отчетем и другите съпътстващи разходи, например различни допълнителни абонаментни услуги, които на практика са неделима част от гейминга на конзола. Един от най-ярките примери в това отношение е например достъпът до онлайн мултиплейър. На РС открай време подобна екстра е напълно безплатна за всеки собственик на играта. На конзола обаче трябва да заплатите допълнителен абонамент на собственика на съответната платформа – респективно Sony или Microsoft, за да можете да имате достъп до подобна услуга. Нещо повече – дори екстра като т.нар. cloud saves, т.е. съхраняване прогреса в играта онлайн, много често са заключени зад подобни платени стени.

Макар да изглеждат като дребен разход, поотделно тези допълнителни услуги се трупат с времето и ако ги умножите по, да речем, 5–6 и повече години притежание на съответната конзола, ще установите, че на финала се получава едно немалко число.

 

Мит № 3: Амааа аз мога да си купя играта за конзола на диск, да я изиграя и да я продам, а на РС всичко вече е само дигитално…

 

Да, това безспорно е черна несправедливост и плод най-вече от все по-сериозната монополизация на РС пазара. Виждате ли, в РС сегмента също има големи и алчни корпорации, които се постараха да „заградят“ пазара така, че да събират пари буквално „от въздуха“. Ярък пример в това отношение е вашият мил, добър съсед и приятел Steam. Когато се появи преди около 18 години, тази платформа за дигитално разпространение на видеоигри мирно и кротко съществуваше в РС сегмента успоредно с физическите копия, т.е. крайният потребител имаше избор – дали да притежава играта дигитално или на физически носител.

Постепенно обаче по различни причини, на които няма място да се спираме точно тук и сега, Steam се превърна в де факто монополист в разпространението на РС игри и бавно и полека буквално „уби“ опцията за физически копия.

Днес дори ако си купите РС игра от физически магазин, ще получите просто красива кутия с картонче в нея, върху което е изписан дигитален код за сваляне от интернет.

Естествено това не стана без щедрото спомоществователство и на големите разпространителски компании като ЕА, Activision, Bandai Namko, които бързо съзряха възможността да „заключат“ публикуваното от тях съдържание към един конкретен цифров акаунт и в действителност да пресекат всякакъв шанс за вторичен пазар с продукт, който вие на теория сте платили и с който би следвало да можете да се разпореждате напълно свободно. Това е една цяла огромна тема сама по себе си, но накратко: опциите ви за вторична търговия с PC игрите (които уж са ваши) са реално нулеви.

За щастие РС пазарът е много, ама МНОГО по-голям от една отделна, изолирана компания и дори при най-добро желание не може да бъде лесно заграден и монополизиран изцяло.

В резултат на него можете да намерите доста много и различни възможности за спестяване на пари – много повече във всеки случай от това да бързате всеки път да изиграете физическото си копие от играта, за да можете да го продадете по най-бързия възможен начин и да „избиете“ колкото може повече от първоначалната си инвестиция.

Вместо това например на РС имате опция поначало да купите значително по-евтини игри, дори чисто нови, току-що излезли заглавия. За предимствата на т.нар. дискаунтър търговци сме писали неведнъж и няма да се спираме подробно на тях, но в подобни сайтове без усилия ще намерите игри, които на конзола струват примерно 150 и повече лева за, да речем, 70–80, а понякога и по-малко. И да, става дума за нови, напълно легитимни заглавия, които, макар че са дигитални (т.е. няма как да ги препродадете), поне са доста по-евтини от конзолните си алтернативи.

После на РС вече практически ежедневно и ежечасно можете да разчитате на някаква поредна разпродажба. Тъй като Steam отдавна не са единствената дигитална платформа за разпространение на пазара, конкуренцията в този сегмент става все по-ожесточена. Един от най-новите играчи на този пазар – Epic Games, от дебюта си през 2018 г. ежемесечно предлага на потребителите си поне по 2 напълно безплатни заглавия! Да, няма шега – 100% безплатни игри, с които можете да се сдобиете без никакви скрити допълнителни разходи и уловки – достатъчно е само да имате регистриран акаунт в Epic Games Store.

На финала – макар да не е много широко възприето да се говори по тази тема – на РС имате и още една солидна, макар и не особено легитимна опция – пиратство. Ние по никакъв начин не насърчаваме използването на пиратски софтуер под каквато и да било форма, но със или без нашето насърчение този модерен феномен продължава да съществува, и то основно и приоритетно на РС.

 

Мит № 4: Да, ама конзолата за 1000 лв. ми дава „железни“ 4К/60, а за да имам това на РС, трябва да дам доста повече пари

 

Отново на теория това е вярно, на практика – не съвсем. Да вземем за пример хипотетичната РС конфигурация, която „сглобихме“ преди малко. Целта беше тя да е аналог (като хардуерни параметри) на една модерна конзола, нали така?

Е, едва ли ще ви изненадаме с твърдението, че и като производителност тя ще ви осигури доста сходно игрално преживяване, а дори потенциално по-добро в някои заглавия.

Безспорен факт е, че силно специализираната комбинация от хардуер и софтуер, които предлагат конзолите, позволява значително ниво на оптимизация. И при равни други условия едно талантливо гейм студио може да „изстиска“ по-висока производителност от една конзолна конфигурация, отколкото от РС с аналогични параметри.

Това обаче е „при равни други условия“. Първо не всяко студио за разработка разполага с еднакво талантливи програмисти и криейтив артисти, че да гарантират максимална утилизация на предимствата, предлагани от фиксирания хардуер на конзолите. Обикновено най-добрите примери в това отношение получаваме от т.нар. inhouse студиа, т.е. студиа, които работят ексклузивно само и единствено за една платформа – например Naughty Dogs и Santa Monica Studios, които от години правят игри само и единствено за PlayStation платформата. Именно поради тази причина техните заглавия са абсолютният апотеоз на утилизация и успяват да предложат истински чудеса по отношение на визия и производителност. Когато говорим за мултиплатформени игри обаче (каквито са преобладаваща част от модерните заглавия) нещата далеч не стоят по този начин. В много от случаите по-високата, груба, хардуерна производителност на РС платформата и възможността за допълнително скалиране (липсата на ограничения по отношение на наличните процесорни ядра, количество оперативна памет, графична производителност) позволява съответният игрален енджин да се разгъне в пълнота и така да се каже – „да даде повече от себе си“.

На конзола това, което получавате в първия ден, в който сте пуснали играта, е, общо взето, това, което получавате и до края на жизнения цикъл на конзолата. На РС, ако, да речем, след време смените процесора или видеокартата си с по-добър модел (особено видеокартата!), ще получите значително по-добро визуално и игрално преживяване – повече и по-впечатляващи ефекти, още по-висок брой кадри за секунда, по-висока игрална резолюция и т.н.

Напоследък по-добро преживяване на РС можете да получите и дори без хардуерен ъпгрейд, т.е. без да се налага да заплащате допълнителни пари. Технологии за интелигентен ъпскейл като FSR (AMD) и DLSS (Nvidia) позволяват да пуснете играта да върви на по-ниска резолюция (например 1920 х 1080), но да виждате на екрана 4К (3280 х 2160) в реално време, и то с минимален компромис по отношение на визията.
Конзолите също разчитат на подобни „трикове“, но са доста по-малко гъвкави в това отношение.

 

В заключение

 

Нека се опитаме да обобщим: РС платформата, макар привидно да изглежда по-скъпият вариант за модерен гейминг, всъщност има някои несъмнени предимства. Първо, разликата в началната цена, която заплащате, далеч не е чак толкова драстично по-висока, колкото настоява масовото схващане. Да, можете да сглобите РС и за 10 000 лв., но то ще ви даде повече екстри и дълговечност (future proof), а не нещо драматично повече или по-различно от машина за 1700–2000 лв.

Второ, ако разгледате нещата отвъд първоначалната цена, която плащате, и направите груба сметка за всички допълнителни разходи, везните се изравняват, а лесно могат и да натежат по посока на РС.

Трето, разбира се, изборът между РС и конзола е изцяло личен. Много хора просто предпочитат конзолите, защото смятат, че те са по-лесни за използване. Донякъде това е така, но една от основните причини за тази „лекота“ е фактът, че конзолата е тясно специализирано устройство, предназначено за една и само една основна цел – гейминг.

Едно РС, от друга страна, е доста по-гъвкава система с многоцелево предназначение и може да се използва за значително по-широк спектър задачи освен игрални развлечения – с него можете да учите, да консумирате и много други видове мултимедийно съдържание, а при желание дори да работите и да изкарвате пари.

 

Още от Play