2.3 милиарда. Толкова са активните геймъри на планетата към днешна дата. Утре вероятно ще са повече. Непрекъснато растящата популярност на електронните забавления донесе на всички техни фенове десетки революционни новости. Феноменално изглеждащи, свърхреалистични видеоигри от всевъзможни жанрове. Възможности да им се радват винаги, по всяко време и на практически всяко свързано към интернет устройство. Изобилие на предлагане, каквото не сме виждали никога преди в историята – ежедневно излизат буквално десетки, дори стотици нови гейм заглавия.

Вижте още: Cyberpunk 2077 идва през април 2020 г. и Киану Рийвс е в нея

Успоредно с всичко това обаче дълбоко под привидно розовата и преливаща от светли перспективи игрална повърхност все още съществуват няколко абсолютно идиотски, дори отвратителни тенденции, които въпреки всичко упорито отказват да умрат. Напук на умопомрачително изобилния и лесен достъп до информация. Напук на тоновете изписано мастило (и буквално, и виртуално) стотици милиони геймъри с тъпо, настойчиво упорство продължават да вършат глупости. И то ежедневно.

Затова днес ще направим един пореден (и надяваме се да е последен) отчаян опит да приведем в съзнание съвкупната игрална общественост, изправяйки я пред огледалото на собствената й безотговорност. За да й покажем как благодарение на собствената си глупост и късогледство нанася непоправими вреди на любимото си хоби и не спира да стимулира някои от най-вредните практики в гейминга и игралната индустрия изобщо.

Глупост N: 1 – Да участват във "войната" между платформите

Ако трябва да подберем точно един, но ослепително ярък пример за упорито отказваща да умре и радиоактивно вредна тенденция в гейминга, то това без съмнение ще е непрекъснатото „мерене“ на платформите.

Дали ще е PlayStation vs. Xbox, Конзоли vs. PC или AMD vs Nvidia/Intel, нестихващата война, която феновете на видеоигрите водят едни срещу други, с нищо не помага за общата кауза – напротив, допълнително мотивира големите гейм корпорации да задълбочават изкуствено разрива на принципа „разделяй и владей“.

Защото, гарантираме ви – те са единствените, които имат интерес от подобни, меко казано, изкуствено създадени и умело раздухвани конфликти.

Зад тях се крие една от най-старите прозрачни и подли пазарни тактики – създаване на усещане за „дефицит“, за оскъдност на даден продукт и свързаните с него идеи за „ексклузивност“. Това е доста простичък, но адски ефективен подход, който разчита на примитивния, стаден инстинкт, на страха „да не останеш извън групата“, извън модата, да не си достатъчно актуален и куул.

Всъщност платформените войни и цялата идея за превъзходство на една платформа над друга са продукт изцяло на внимателно дирижираните маркетингови кампании на големите корпорации, управляващи пазара.

Едно от основните средства за постигане на подобен ефект е затварянето на определени игрални заглавия зад стена от ексклузивност – ако искате да ги играете, трябва да се сдобиете с конкретна платформа и можете да ги играете само и единствено на нея. Тази тактика, особено през последните години, все по-често се проваля именно под натиска на пазара. Бюджетите за разработка на модерните игри растат експоненциално, а пазарът, колкото и огромен да изглежда, не е безграничен. Съответно повечето водещи гейм компании вече не могат да си позволят лукса да се прицелват в една-единствена платформа и все по-рядко виждаме истински ексклузиви.

Повечето подобни игри все по-често са само „временно“ ексклузивни на определена платформа, след което се появяват на поне още няколко. Особено ярки примери в това отношение напоследък са серии като Halo (доскоро дай хард ексклузив за Xbox) и Detroit: Become Human на Quantic Dream, която през 2018 се появи „ексклузивно“ за PlayStation 4, но година по-късно беше анонсирана версия и за РС.

За съжаление все още милиони геймъри продължават да участват напълно доброволно в подобни изкуствено разпалвани конфликти и всеки голям игрален форум от дискусионните бордове на Steam до Reddit е пълен с враждуващи клики, разпалено защитаващи превъзходството на PlayStation над Xbox или на PC над конзоли.

В крайна сметка обаче само от нас зависи да покажем на гейм корпорациите, че не желаем да участваме (и да плащаме) за глупавите им войни, и да заявим категорично, че игрите са (или поне би трябвало да са) за всички.

Глупост N:2 – Да дават реални пари за виртуални неща

Тази тенденция се появи сравнително отскоро, но вече е с характера и мащабите на чумна епидемия. Абсолютния връх в корпоративната наглост в това отношение отбелязахме в началото на тази година, когато Activision се опитаха (и за съжаление вероятно са успели) да продадат на феновете на мега популярната Call of Duty червена точка за мерник на оръжие в играта за скандалната сума от 1 долар. Точка за долар, get it?

Много ни се ще да заключим, че това е тоталното дъно и нещата няма как да станат по зле, но и ние самите няма как да си повярваме. Нещата тепърва ще стават все по-лоши, поне докато една значителна част от играчите по света спрат да дават грешни пари за виртуални глупости, много от които са, меко казано, безсмислени и единствената причина да съществуват е да пълнят по скандален начин джобовете на големите игрални корпорации.

Всеки път когато си кажете „Еее, какво толкова, едно скинче за 5 долара, къде не съм ги дал“, вие давате крещящо ясен знак на корпорацията, която ви го продава, че това е не просто ОК, а изключително печеливша тактика. Нали разбирате – за създаването на една плоска шарена картинка (каквото всъщност представлява един типичен скин) са отишли минимум време и ресурс, но са изкарани адски много пари.

Защо в такъв случай компаниите да плащат на гейм студиата огромни суми за създаване на дълбоки, зрели истории, комплексен, предизвикателен геймплей и некст джен визия, след като безсюжетна, пародийно изглеждаща пуцалка с примитивна графика като Fortnite може да генерира умопомрачително скандалните 2.4 милиарда долара от продажба на несъществуващи виртуални идиотщини?

И най-добре изобщо да не отваряме дума за т.нар. lootbox-ове. Които са още по-долна приумица, понеже за разлика от скинове и точки за мерник дори не гарантират, че ще получите нещо смислено срещу парите си. И са си чиста проба хазарт – плащаш за котка в чувал, която може да се окаже както черна, така и бяла, но може и да е просто купчина оборска тор.

Затова ви казваме – спрете да наливате грешни пари във вятърни мелници като Fortnite, FIFA, Call of Duty и всяка друга прогнила от микротранзакции глупост, която акули като Epic, EA и Activision решат да ви предложат „напълно безплатно“. В противен случай един ден ще се събудите в компанията само и единствено на такива заглавия – шарени, кухи и напълно лишени от душа виртуални ротативки.

Глупост N:3 – Да поръчват предварително игри

Още една супер елементарна тактика на корпорациите, на която обаче ежедневно се закачат десетки наивни геймъри. "Ама аз да поръчам един век по-рано, че може да свърши..." Отново всичко опира до умело дирижирано усещане за изкуствен дефицит.

Всъщност т.нар. приордъри (предварителна поръчка на обявени, но все още неизлезли игри) са остатък от зората на видеоигралната революция, когато обаче са имали определен смисъл. Тогава – през 80-те и 90-те години на миналия век, на практика всички игри са били разпространявани на физически носител. И тъй като дискетите, дисковете или картриджите, на които са били тиражирани, са били краен обем, повечето търговски вериги като Gamestop или Walmart са приемали предварителни заявки за предстоящи заглавия. Целта е била да се осигурят достатъчно количества за всички желаещи.

Днес, в ерата на дигиталната дистрибуция, приордърите са не просто безсмислени, а буквално вредни. Всяка компания може да генерира безкраен брой цифрови ключове, които служат за активиране на съответното заглавие и свалянето му от отдалечения сървър – било то на Steam, Epic Store, PlayStation Store, EA Origin, Uplay, Microsoft Store или някоя от множеството по-малки алтернативи.

В този ред на мисли предварителната заявка „за да не вземат да свършат“ е абсолютна глупост, точно толкова лишена от смисъл, колкото и да пълниш бутилки от минерална вода с въздух на балкона, та да не вземе случайно да ти го издишат.

Компаниите също го осъзнават и затова стават все по-изобретателни в офертите си за „приордър“ – „подслаждайки“ сделката с обещания за супер дупер ексклузивно съдържание, с което можеш да се сдобиеш само и единствено ако им дадеш пари предварително за игра, за която много често не знаеш почти нищо.

Отминалото Е3 беше особено крещящ пример в това отношение – дори заглавия, за които сме почти 80% сигурни, че ще си струват всяка стотинка, като Cyberpunk 2077 бяха промотирани с впечатляващи, но предварително режисирани анимационни трейлъри. Без реален геймплей, без конкретика, без нищо, от което човек обосновано да може да заключи, че да тази игра ще заслужава да я купиш.

Разбира се, това не попречи на компаниите да ни навират по всевъзможни начини в лицето колко е важно, наложително, дори жизненонеобходимо да направим приордър за съответния продукт – нищо че въпросният ще се появи чак след година или дори повече.

На фона на печални примери за откровени лъжи и съзнателно въвеждане на геймърите в заблуждение като Fallout 76 и Anthem фактът, че все още има хора, които се връзват на подобни тактики, е, меко казано, умопомрачителен.

Затова, братя и сестри геймъри, от сърце и душа призоваваме ви „ЗА БОГА, НЕ КУПУВАЙТЕ!“. Или поне не преди съответният игрален продукт да е излязъл на пазара и да сте се убедили, че това, за което плащате, е същото, което ви е било обещано.

За още такива остросюжетни и непремерени неща можете спокойно да се обръщате към нашия YouTube канал. Шегуваме се, разбира се  там сме супер сериозни :) 

 

Още от Play