Представете си, че сте извънземен астроном, насочващ телескопа си към нашата Слънчева система, вслушващ се за признаци на интелигентен живот. Бихте ли ни чули? Десетилетия наред учените се питат същото.

Ново проучване на изследователи от Университета на Пенсилвания и НАСА предполага, че най-накрая може би имаме отговор. Чрез внимателно картографиране на посоките и времето на най-силните космически комуникации на Земята те са показали, че нашите радиосъобщения, предназначени за космически кораби като тези в близост до Марс, се разпространяват в Космоса по предсказуеми модели.

Тези модели не само разкриват кога извънземните биха могли да ни чуят да разговаряме с нашите космически сонди, но и ни дават пътна карта за това къде трябва да насочим нашите собствени търсения на извънземна интелигентност.

„Хората комуникират предимно с космическите кораби и сонди, които сме изпратили да изследват други планети като Марс. Но планета като Марс не блокира цялата трансмисия, така че далечен космически кораб или планета, разположени по пътя на тези междупланетни комуникации, потенциално биха могли да засекат изтичането“, казва Пинчен Фан, водещ изследовател и докторант от Щатския университет на Пенсилвания.

„Това би се случило, когато Земята и друга планета от Слънчевата система се подредят от тяхна гледна точка. Това предполага, че трябва да търсим подреждане на планети извън нашата Слънчева система, когато търсим извънземни комуникации“, добавя Фан.

Предизвикателството пред SETI (Search for Extraterrestrial Intelligence, или Търсене на извънземна интелигентност) винаги е било да се знае къде да се търси. Космосът е невъобразимо обширен, а извънземните сигнали могат да бъдат слаби, редки и мимолетни.

Въпреки това авторите на проучването избраха различен подход. Вместо да се питат какво извънземните биха ни изпратили, те се запитаха какво извънземните биха получили от нас. За да направят това, те проучиха 20 години записи от Deep Space Network (DSN) на НАСА.

DSN е система от гигантски наземни антени в Калифорния, Испания и Австралия, която изпраща команди до далечни космически кораби и получава данни в отговор. „Тя изпраща в Космоса едни от най-силните и най-устойчиви радиосигнали на човечеството, а публичните записи на нейните предавания позволиха на нашия екип да установи временните и пространствени модели на тези предавания за последните 20 години“, обяснява Джоузеф Лацио, един от авторите на проучването и учен в Jet Propulsion Laboratory на НАСА.

След това изследователите съпоставиха тези записи на DSN с точните позиции на космическите апарати по време на всяка предаване. Това им позволи да възстановят както посоката, така и времето на нашите най-силни космически комуникации.

Те откриха, че повечето предавания не са насочени произволно в Космоса, а към космически кораби около Марс, тъй като там се извършват много от нашите роботизирани мисии. Други често срещани цели са космически кораби, намиращи се в специални точки на равновесие между Слънцето и Земята (наречени точки на Лагранж), където се намират телескопи като космическия телескоп „Джеймс Уеб“.

Това, което откриха, беше изненадващо. Когато планетите и космическите кораби се подредят от определени гледни точки, някои предавания не се блокират напълно. Те се разпространяват, което означава, че отдалечен наблюдател, който се намира на правилното място, може да улови нашите сигнали.

Изследователите например изчислиха, че ако извънземна цивилизация се подреди, за да види Земята и Марс в една линия, „има 77% вероятност да се окаже на пътя на едно от нашите предавания“. Ако се подредят със Земята и някоя друга планета, вероятността спада до 12%. Ако няма никакво подреждане, шансовете стават почти нулеви.

Те също така откриха, че нашите радиолъчи обикновено се движат в рамките на 5 градуса от равната плоскост на Слънчевата система – представете си чиния, около която орбитират планети. Това означава, че извънземните, чиито планетарни системи са ориентирани перпендикулярно към нас, са най-вероятните да уловят нашите излъчвания.

Накрая екипът изчисли колко далеч могат да бъдат засечени тези сигнали с технология като нашата. Отговорът: около 23 светлинни години. Това е достатъчно близо, за да включва десетки звезди, които са основни кандидати за търсене на космически живот.

Това проучване променя напълно подхода към това как може да се осъществи търсенето на чужд разум. Вместо да третира извънземните сигнали като непредсказуеми, то предлага да се насочим към звезди, където е най-вероятно да са се разпространили сигналите от Земята.

Освен това с предстоящия космически телескоп „Нанси Грейс Роман“ астрономите очакват да открият над 100 000 нови екзопланети, което значително ще увеличи броя на местата, където може да се изучава разпространението на сигнала.

Снимка: Unsplash

Виж още: Това е-такси прелетя почти 90 км за половин час, демонстрирайки както обхвата, така и надеждността на идеята