Ударът на астероида, довел до изчезването на динозаврите, може би е създал и една от най-дълготрайните подземни екосистеми на Земята.

Когато преди 66 милиона години астероид с ширина около 10 километра се сблъсква с територията на днешния полуостров Юкатан в Мексико, това предизвиква глобална катастрофа, която унищожава около 75% от живота на Земята, включително всички нептичи динозаври.

Въпреки това същият този удар може би е създал и обширна подземна среда, способна да поддържа микробен живот в продължение на поне 8 милиона години – четири пъти по-дълго, отколкото учените са смятали досега, според ново проучване.

Използвайки актуализирани компютърни симулации, изследователите установиха, че хидротермалната система, образувана под известния кратер Чиксулуб, е просъществувала много по-дълго от очакваното, което я прави най-дълготрайната хидротермална система, създадена от астероиден удар, документирана досега на Земята.

„Където и да има течаща топла вода на Земята, там има живот, а отдавна знаем, че сблъсъците с астероиди създават хидротермални системи“, заявява Аннамари Пикерсгил, съавтор на проучването от Центъра за екологични изследвания на шотландските университети (SUERC). „Предишни изследвания, проведени в началото на 2000-те години, сочеха, че системата, създадена от удара в Чиксулуб, е просъществувала около два милиона години. Тези заключения се основаваха на компютърни модели, които дори по онова време се считаха за консервативни оценки, но все пак бяхме изненадани от резултатите от нашето изследване.“

Ударът в Чиксулуб е изкопал кратер с ширина почти 200 километра и е освободил огромни количества топлина дълбоко в земната кора. Вследствие на това морска вода от Мексиканския залив е проникнала в напуканата и разтопена скала под кратера, създавайки мрежа от горещи, пълни с вода пори и пукнатини – условия, които учените считат за изключително благоприятни за микробния живот.

Новото проучване съчетава усъвършенствани геоложки симулации с доказателства, събрани директно от самия кратер. През 2016 г. учените пробиха „върховия пръстен“ на Чиксулуб като част от експедиция 364 на Международната програма за океански открития, като извадиха скални проби от дълбоко под морското дъно. Сред събраните материали беше минералът фелдшпат, богат на калий, който се е образувал, докато горещи течности циркулираха през кратера след удара.

Използвайки така наречените методи за аргон-аргоново датиране, изследователите установиха, че тези минерали са се образували в течение на изненадващо дълъг период, обхващащ времето от момента на сблъсъка преди 66 милиона години до преди около 58 милиона години. Според съобщението това показва, че хидротермалната активност е продължила поне 8 милиона години.

За да разберат как системата е останала активна толкова дълго, екипът проведе актуализирани компютърни симулации, включващи съвременни геоложки данни и по-усъвършенствани модели на топлината и потока на течности. Резултатите им сочат, че няколко фактора са допринесли за поддържането на подземната среда, включително силно пропускливи напукани скали, остатъчна топлина от самото сблъскване и естествената геотермална енергия на региона.

„Напредъкът в изчислителните методи позволява на изследователите да симулират сложни природни системи с безпрецедентен реализъм, което ни доближава още повече до разкриването на тайните на хаотичните физични процеси, които оформят Земята и другите планетарни тела през геоложките времеви мащаби“, казва Евангелос Кристоу, съавтор на проучването.

Смята се, че хидротермалните среди са изиграли решаваща роля в зараждането и еволюцията на живота на ранната Земя. Следователно, ако системите, образувани в резултат на сблъсъци, могат да останат активни в продължение на милиони години, те биха могли да осигурят стабилни местообитания, където микробни общности могат да възникнат и да процъфтяват дори след катастрофални събития като това в Чиксулуб.

Резултатите от проучването могат също да помогнат за насочването на бъдещи търсения на живот другаде в Слънчевата система. Марс например е претърпял безброй астероидни удари и може би някога е имал повърхностни води преди милиарди години. Подобно на Чиксулуб, големи удари върху Червената планета биха могли да създадат подобни подземни хидротермални системи, способни да поддържат живот дълго след като условията на повърхността са станали враждебни.

Снимка: Unsplash

Виж още: Най-големият скорпион на света е дълъг 1 метър. Добре че от него ни делят 415 млн. години