През 2021 г. интернет за кратко пощуря заради една много специфична новина: плъхове са били обучени да играят Doom – по-конкретно Doom II. Четири години по-късно проектът се завръща със съществена актуализация и този път не е толкова екзотика, колкото нещо, което действително прилича на геймплей. Особено сега, когато добавен спусъчен механизъм позволява на плъховете, които виждат играта с нови AMOLED екрани, да стрелят.

Проектът, ръководен от невроинженера Виктор Тот, се превърна в система от второ поколение, която значително разширява възможностите на плъховете в двигателя на Doom. Оригиналната версия използваше умна, но ограничена конфигурация: плъховете стояха в колани над свободно въртяща се топка, като движението напред се отразяваше в движение през опростен коридор в Doom II. Наградите идваха под формата на подсладена вода, която се раздаваше, когато плъхът изпълнеше желаното действие. Системата работеше, но само дотам; нямаше реално взаимодействие с механиката на играта, така че да го наречем „играене на Doom“ беше малко преувеличено.

Новата версия променя това съотношение.

Актуализираната платформа все още пресъздава реалните движения на плъховете във виртуална среда Doom, но сега поддържа по-сложна навигация и допълнителни входни данни. Визуалната система е обновена с извит AMOLED дисплей, който обхваща зрителното поле на плъха, осигурявайки много по-потапяща и последователна визуална среда в сравнение с по-ранните плоски екрани. За да предостави на животните пространствена обратна връзка, системата използва целенасочени, леки въздушни струи, подавани към муцуната на плъха, за да сигнализира за сблъсъци със стени – по същество неинвазивен начин да се каже на плъха „удари се в нещо“, без да се разчита само на проби и грешки.

По-важното е, че системата вече позволява на плъховете да стрелят. Физически спусъков механизъм позволява на животните да активират стрелбата в Doom, което означава, че те вече не само се движат в играта, но и взаимодействат с нея по начин, който директно съответства на класическите FPS контроли. Все още е далеч от тактическо убиване на демони, но от механична гледна точка плъховете вече изпълняват множество дискретни действия в играта.

За да бъдем точни, нищо от това не включва инвазивни невронни интерфейси. Цялата система разчита на външни сензори, проследяване на движението и обучение, базирано на награди. Физическите движения на плъховете се превръщат в стандартни команди в Doom, а правилното поведение се засилва чрез системата за награди. От гледна точка на хардуера това остава отворена система, а не запечатан, специално изработен лабораторен инструмент.

Това разграничение е важно, защото този проект никога не е имал за цел да докаже, че плъховете възприемат Doom в човешкия смисъл на думата. Актуализацията не означава, че гризачите изведнъж разбират нивата на дизайна, поведението на враговете или целите. Тя показва, че техническата платформа е достатъчно зряла, за да поддържа по-богати взаимодействия. Плъховете вече могат да изпълняват множество различни действия в играта, а системата може надеждно да оценява и награждава тези действия, така че ограничаващият фактор вече не е хардуерът или софтуерът. Вместо това то е времето за обучение и експериментален дизайн. Научаването на животно да свързва конкретни физически поведения с абстрактни резултати във виртуално пространство е бавен процес, а мащабирането на това обучение изисква търпение. Актуализираната система отваря вратата за по-амбициозни експерименти, отколкото можеше да поддържа оригиналната версия.

Снимка: Pexels/Viktor Tóth

Виж още: Най-малкият суперкомпютър в света обработва мощни ИИ модели, а се побира в дланта ви