Преди около 68 милиона години, по време на късната креда, в Антарктида е снесено гигантско фосилно яйце. Изкопаните останки разкриват, че огромно морско влечуго е снасяло яйца, вместо да ражда живи малки, както първоначално са предполагали учените.

Наречено „Нещото“, фосилното яйце е с размери около 28 см дължина и 20 см ширина и е било открито на остров Сеймур. Тези размери го правят най-голямото яйце с мека черупка, което някога е било откривано, и второто по големина яйце от всички животни.

На пръв поглед фосилът изобщо не прилича на яйце. Той представлява кожен, сгънат на две обект, заровен в антарктически седименти, и напомня на изпуснат балон. Под микроскоп тънките части на фосила разкриха деликатна стена с дебелина само няколко милиметра. Тази стена няма очевидни пори, а вместо това показва наслоени слоеве, което ѝ придава текстурата на съвременно яйце на гущер или змия, а не на дебелата, крехка черупка, която много хора си представят за яйцата на динозаврите.

Работата беше ръководена от Лукас Легендре, палеонтолог от Университета на Тексас в Остин. Неговите изследвания се фокусират върху фосилните яйца и еволюцията на размножаването на влечугите през дългите периоди от време. В крайна сметка екипът даде на екземпляра официалното име Antarcticoolithus bradyi, което е официалното наименование на това необичайно яйце.

Бавната и внимателна реконструкция на формата му показа, че черупката се е разпаднала след излюпването, поради което фосилът прилича на празен чувал, а не на добре заоблено яйце.

Преди това откритие се смяташе, че големите морски влечуги като мозазаврите – огромни гущери, които ловували в древните океани – раждали живи малки. По-ранни проучвания на малки черепи на мозазаври, намерени в скали в открито море, сочеха, че някои от тези гущери раждали далеч от брега, вместо да излизат на плажа, за да снесат яйца.

Яйцето от Антарктика сочи към различна стратегия. Тънката му, гъвкава черупка предполага, че поне едно морско влечуго е снесело яйца с мека черупка във водата, като малките са се излюпили почти веднага, вместо да седят в гнездо в продължение на седмици.

Яйцето е от животно, сравнимо по размер с голям динозавър, но структурата му не показва нито една от типичните характеристики, наблюдавани при динозавърските яйца. То се отличава и с необичайната комбинация от размер и форма, която го отличава от всички известни видове фосилни яйца. При влечугите като цяло раждането на живи малки, наречено вивипария, при което майките задържат ембрионите до раждането, се е развило многократно, но рядко оставя ясни фосили.

Това антарктическо яйце подсказва, че някои морски влечуги може да са използвали смесен подход, при който майките носят малките почти до края на бременността, а след това освобождават яйце, което се излюпва бързо във водата.

В близост до яйцето изследователите откриха кости от Kaikaifilu hervei, голям вид мозазавър, известен от същата скална формация на остров Сеймур. Подробното описание на това животно показва, че то е достигало дължина от около 10 метра, което го прави най-големия известен върхов хищник от антарктическите морета по това време. Очакваната дължина на родителя на яйцето от над 7 метра, въз основа на сравнения с 259 съвременни вида влечуги, се вписва добре в този диапазон.

Това съвпадение, заедно с близостта на фосилите прави Kaikaifilu силен кандидат за снесеното яйце дори ако връзката все още не може да бъде доказана. В района са запазени и малки кости от млади мозазаври и плезиозаври, дългошии морски влечуги с перки, което предполага, че регионът е функционирал като развъдник. В такава среда прясно снесените яйца, които се излюпват почти веднага, биха освободили подвижни бебета директно в защитените крайбрежни води.

В продължение на десетилетия почти всички известни фосилни яйца от динозаври и други древни влечуги имаха дебели, богати на минерали черупки. Това накара учените да смятат, че твърдите черупки са били характерни за предците, а по-меките яйца са били редки изключения. Това мнение започна да се променя. Независим анализ, който изследва яйцата от растителноядните динозаври Protoceratops и Mussaurus, установи, че черупките им са били кожени и гъвкави, а не твърди като птичи яйца.

Изследователският екип, стоящ зад тази работа, стигна до заключението, че меките черупки вероятно са били присъщи на най-ранните динозаври и че твърдите черупки са се развили няколко пъти в отделни родословия.

Тези ранни динозавърски яйца вероятно са приличали на костенурски яйца, с кожени обвивки, които са могли да бъдат заровени в почвата или пясъка. Яйцето от Антарктика се вписва в тази нововъзникваща картина, разширявайки обхвата на меките черупки до гигантските морски влечуги, живеещи близо до полюсите.

Снимка: Pexels/Nature

Виж още: Футуристичен дисплей с релефни пиксели ви позволява да усетите това, което се показва на екрана