Принципът на Коперник, наречен така в чест на Николай Коперник, който предложи хелиоцентричния модел на Вселената, гласи, че Земята и хората не заемат специално или привилегировано място във Вселената.

В космологичен план това по същество означава, че Земята е представителна за нормата и че животът вероятно съществува в целия Космос.

Макар че нашите усилия да открием извънземен живот, област на науката, известна като астробиология, досега не са дали резултати, тези усилия са били ограничени по обхват. В резултат на това учените са принудени да спекулират въз основа на единствената планета, за която е известно, че поддържа живот – т.е. Земята.

Благодарение на огромния брой открития на екзопланети, са открити множество скалисти планети, орбитиращи в обитаемите зони (HZ) на червени джуджета. От десетилетия се води дебат дали тези системи биха могли да бъдат най-добрият ни шанс да намерим доказателства за живот извън Земята.

В скорошно проучване Дейвид Кипинг разглежда два ключови факта, които могат да означават, че човечеството е изключение. Въз основа на възрастта на Вселената и относително рядката природа на нашето Слънце, той стига до заключението, че астробиолозите, които изследват планетите около червени джуджета, може би търсят на грешното място.

Кипинг е доцент по астрономия и ръководител на лабораторията Cool Worlds Laboratory в Колумбийския университет.

Тази група се занимава с изследването на екзопланетни системи, като се фокусира върху потенциално обитаеми (или „хладни”) планети и разработването на нови методологии и техники за идентифициране на признаци за потенциална технологична активност (известни като „техносигнатури”).

Както отбелязва Кипинг, идеята, че Земята е „обикновена“ и типичен пример за планетите в цялата Вселена, е дълбоко вкоренена в общественото съзнание. Това може да се припише на влиянието на Карл Сейгън и космолозите, датиращо от Константин Циолковски (1857-1935), чиито писания за космическите полети и възможността за извънземни цивилизации са оказали значително влияние върху учените и инженерите през 20-ти век.

Като премахна Земята като център на Вселената, Коперник предизвика революция в астрономията и в начина, по който хората възприемат своето място във Вселената.

Карл Сейгън подчерта това постижение в своята знакова статия „Солипсисткият подход към извънземния разум“, написана в отговор на предположението на Харт и Типлър, че извънземни не съществуват.

„Едно от отличителните черти и триумфи на напредъка на науката е депровинциализацията на нашето светоусещане“, пише той, цитирайки множество научни революции, които показват, че нито човечеството, нито Земята са уникални или извънредни във Вселената.

Отговаряйки на липсата на доказателства за извънземен живот, Сейгън отговаря с известната фраза: „Но липсата на доказателства не е доказателство за липса.“

Това мислене е повлияло на астробиологичните изследвания и на всички усилия в търсенето на извънземен живот (SETI) през последните 60 години. Въпреки това, има два важни въпроса, които поставят под въпрос тази теза, както подчертава Кипинг в най-новото си проучване. Той обяснява:

"Моята статия разглежда две загадки, които безспорно са необичайни. Около 80% от звездите са М-джуджета, звезди, които очевидно често приютяват скалисти планети в своите обитаеми зони, но ние не живеем около такава, нещо, което в предишна статия нарекох „парадоксът на червеното небе. Второ, периодът на звездообразуване на Вселената продължава до 10 000 милиарда години от сега, но ние живеем в първите 0,1% от този период, когато Вселената е само на 13,8 милиарда години".

За онези, които са оптимисти, че извънземният разум (ETI) съществува и че човечеството може да установи контакт с него някой ден, не липсват благоприятни аргументи.

За начало, Млечният път е дом на между 100 и 200 милиарда звезди (въпреки че някои оценки поставят тази цифра по-високо), което се превежда в безкрайни възможности за появата на живот.

Второ, има възрастта на самата Вселена (13,8 милиарда години), което прави нашата Слънчева система относително нова в космоса, тъй като тя се е формирала преди около 4,6 милиарда години. Между тези два неоспорими факта статистическата вероятност за съществуване на развит живот в нашата галактика е много висока.

Кипинг обаче отбелязва, че тези две точки имат своите недостатъци и че съвременната астрономия е разкрила по-подробна информация за астрономическите обекти, което променя ситуацията в обратната посока.

„Да, Слънцето е една от милиардите звезди, но няколко свойства го правят необичайно сред останалите“, каза той. „Например, звездите от тип G-джудже съставляват само няколко процента от общата популация, а дори и сред тях Слънцето е малко странно, тъй като е доста спокойна, единична звездна система, придружена от две планети с размерите на Юпитер (само около 10% от слънчевите аналози имат Юпитери).“

Наличието на Юпитер и други гигантски планети във външната Слънчева система се счита от много учени за предпоставка за съществуването на живот.

Благодарение на гравитационното си притегляне, обектите, които се движат към вътрешната Слънчева система, често биват улавяни и дори се сблъскват с тези гиганти, както показва кометата Шумейкър-Леви 9, която се сблъска с Юпитер през 1994 г. (което представлява първото директно наблюдение на сблъсък между обекти от Слънчевата система).

След това трябва да се вземе предвид времевата линия на Вселената. Макар да е почти сигурно, че условията и градивните елементи за живот са съществували милиарди години преди появата на живота на Земята (преди около 4 милиарда години), ще минат трилиони години, преди всички звезди във Вселената да изчерпят горивото си и да угаснат.

Докато звезди като нашето Слънце ще угаснат по-рано, се очаква червените джуджета да останат в основната си последователност до 10 трилиона години. Като се има предвид тази продължителна времева линия, „звездното време“, за което споменава Кипинг, човечеството може всъщност да се е появило твърде рано.

Накрая, въпросът дали скалистите планети, орбитиращи в ХЗ на червени джуджета от тип М, могат да поддържат живот, остава отворен.

Снимка: Unsplash

Виж още: VIVACOM 5G PRO 2 – за кого е този смартфон? (РЕВЮ)