Докато светът се опитва да се откаже от традиционното земеделие, което причинява големи вредни емисии, гигантските питони могат да се окажат по-устойчива алтернатива на говеждото, свинското и пилешкото месо.
В ново проучване екип от учени твърди, че питоните могат да бъдат "гъвкава и ефективна" алтернатива на други конвенционални селскостопански животни, тъй като са изненадващо устойчиви и същевременно предлагат месо с високо съдържание на протеини, но с ниско съдържание на наситени мазнини.
Що се отнася до вкуса, твърди се, че месото на питона има вкус на пилешко.
Изследователите установяват, че питоните са изненадващо добре приспособени към изискванията на комерсиалното земеделие. Тези гигантски зверове растат бързо и достигат зрялост в рамките на три години, а освен това са изключително плодовити и могат да произвеждат по 100 яйца всяка година в продължение на две десетилетия.
Отглеждането на питони е утвърдена практика в някои части на Азия, където видове като ретикулираните питони (Malayopython reticulatus) и бирманските питони (Python bivittatus) се убиват рутинно заради месото им.
За да проучат практическите особености на този интересен начин на отглеждане, изследователи от университета "Макуори" и Оксфордския университет изследват малко над 4600 питона в две ферми за питони в Югоизточна Азия: една в централната тайландска провинция Утарадит и друга близо до град Хошимин, Южен Виетнам.
Питоните са били държани в гигантски складове с "полуотворен" дизайн, за да се осигури вентилация и да се осигури на животните температурата в естествената им среда.
Те са хранени с храна, която обикновено включва диви гризачи и отпадъчни протеини от веригите за доставка на селскостопански храни. Някои от фермите дори произвеждат свои собствени "колбаси" от преработени отпадъчни протеини и с тях хранят питоните си.
Въпреки че се хранели само веднъж седмично, питоните наддавали до 46 грама на ден. Сред бирманските питони можело да се добие 1 грам месо от питон на всеки 4.1 грама консумирана храна, което е много по-ефективно от другите селскостопански животни.
Освен това е установено, че фермите за питони произвеждат по-малко парникови газове, отколкото фермите за топлокръвни животни, като крави, свине и птици.
"Студенокръвните влечуги са много по-ефективни в превръщането на храната, която консумират, в повече месо и телесна тъкан, отколкото някое топлокръвно същество би могло да направи", казва в изявление д-р Даниел Натуш, водещ автор на изследването и почетен научен сътрудник в университета "Макуори".
Освен това не е било страшно, ако питоните са пропускали много хранения, което е полезно за частите на света, страдащи от продоволствена несигурност. Екипът установява, че 61% от бирманските питони са гладували за периоди между 20 и 127 дни, но са загубили много малко телесна маса.
Змиите също така почти не консумират вода, което е още един голям плюс за устойчивостта.
Като се имат предвид всички тези очевидни ползи, изследователите смятат, че повече страни трябва да започнат да разглеждат възможността за отглеждане на питони с търговска цел. Те си представят, че това би могло да бъде подходящо начинание за някои страни с ниски доходи, които вече са изправени пред продоволствена несигурност и страдат от недостиг на протеини.
Снимка: Unsplash
Виж още: Тонове човешки боклук замърсяват Марс след 50 години проучвания