Запечатана скална пукнатина на почти 15 метра под земята е останала дом на микроби през последните 2 милиарда години - най-старият живот, откриван някога при такива условия. Пробата от близо 30 сантиметра, изкопана под магмения комплекс Бушвелд в Южна Африка, предшества предишните рекордьори по микроби с цели 1.9 милиарда години. Откритието може да помогне на изследователите да разберат по-добре най-ранните етапи на еволюцията на живота не само на Земята, но и на Марс.

Откритията, публикувани на 2 октомври в списание Microbial Ecology, са дело на екип от Катедрата по науки за Земята и планетите към Токийския университет, който потвърди предишните най-стари известни форми на живот през 2020 г.

„Не знаехме дали скалите на възраст 2 милиарда години са обитаеми, така че това е много вълнуващо откритие“, казва в изявление Йохи Сузуки, водещ автор на изследването и доцент във Висшето училище по естествени науки към Токийския университет.

Откриването на микроби, скрити от повърхностния свят в продължение на векове, изисква да се надградят предишните методики на изследователите за определяне на възрастта и произхода на организма. За целта е било необходимо да се комбинират три вида подходи за визуализация - електронна микроскопия, флуоресцентна микроскопия и инфрачервена спектроскопия, за да се потвърди дали микробният живот наистина е толкова стар, или е дошъл от случайно замърсяване по време на разкопките и анализа. След като оцветяват ДНК на клетките, изследователите разглеждат протеините на микробите, както и заобикалящата ги глинеста среда и определят, че те са живи и произхождат от пробата от пукнатината.

Начинът, по който микробите са успели да продължат да съществуват по-дълго от почти всеки друг живот на Земята, вероятно до голяма степен се дължи на тяхното местообитание. Разположен в североизточната част на Южна Африка, Бушвелдският магмен комплекс (БМК) е регион с площ около 50 000 кв.км, известен с богатите си залежи на руда, включително около 70% от цялата добита платина. Преди милиарди години вулканичната магма се е охлаждала постепенно под повърхността на Земята в райони с дебелина до 7 км.

Тези образувания са останали до голяма степен непроменени оттогава, но включват и малки пукнатини, в които микробиалният живот се е настанил на гъсто. В същото време глинестите утайки са затваряли всички пролуки в близост до тези пукнатини, като са задържали малките организми в тях и не са позволявали навлизането на нищо друго. Експертите предполагат, че това е позволило стабилността на микробния живот да продължи с изключително бавни темпове, без почти никакви еволюционни промени. С по-нататъшни изследвания екипът се надява да даде подробна информация за това как са изглеждали някои от най-ранните форми на живот на планетата милиарди години преди появата на хората.

Бъдещите открития не се ограничават непременно до разширяване на разбирането ни за това как организмите са еволюирали на Земята във времето. Изследователският екип се надява, че допълнителните им открития един ден могат да помогнат и за търсенето на доказателства за живот на Марс.

„Марсоходът на НАСА Perseverance в момента трябва да донесе скали, които са на възраст, подобна на тази, която използвахме в това изследване“, обяснява Сузуки. „Откриването на микробен живот в проби от Земята ме кара да се вълнувам от това, което може да открием сега в проби от Марс.“

Снимка: Unsplash/Y. Suzuki/Y. Suzuki, S. J. Webb, M. Kouduka et al. 2024/ Microbial Ecology

Виж още: Умните очила на Meta вече могат да ви кажат къде сте паркирали колата си