Неотдавнашно проучване показва, че бързото увеличаване на продължителността на живота, постигнато от страните с високи доходи през първата половина на ХХ век, значително е забавило темпото си. Изследването заключава, че средно никое поколение, родено след 1939 г., няма да достигне продължителност на живота от 100 години.

Проучването е проведено от Ектор Пифаре Аролас от La Follette School of Public Affairs, José Andrade от Max Planck Institute for Demographic Research и Карло Камарда от Institut national d’études démographiques. Анализът им разглежда тенденциите в продължителността на живота в 23 страни с високи доходи и ниска смъртност, като използва данни от базата данни за човешката смъртност и прилага шест отделни модела за прогнозиране на смъртността.

„Безпрецедентното увеличение на продължителността на живота, което постигнахме през първата половина на ХХ век, изглежда е феномен, който е малко вероятно да се повтори в обозримо бъдеще“, казва Пифаре Аролас. „При липса на значителни пробиви, които да удължат значително човешкия живот, продължителността на живота все пак няма да достигне бързото увеличение, наблюдавано в началото на ХХ век дори ако оцеляването на възрастните се подобри два пъти по-бързо, отколкото прогнозираме.“

Между 1900 и 1938 г. продължителността на живота се е увеличавала с около пет месеца и половина с всяко следващо поколение. В страните с високи доходи човек, роден през 1900 г., е можел да очаква да живее средно 62 години, докато през 1938 г. средната продължителност на живота е достигнала около 80 години при сходни условия.

За родените между 1939 и 2000 г. обаче темпът на подобрение значително се забавя, като средно е само два месеца и половина до три месеца и половина на поколение, в зависимост от използвания модел. Методите за прогнозиране на смъртността – статистически инструменти, които използват данни за смъртността в миналото и настоящето, за да прогнозират бъдещи тенденции – позволиха на изследователите да оценят как би се развила продължителността на живота при различни реалистични сценарии.

„Прогнозираме, че родените през 1980 г. няма да доживеят до 100 години средно и нито една от участващите в нашето проучване групи няма да достигне този праг. Този спад се дължи до голяма степен на факта, че предишните скокове в продължителността на живота бяха обусловени от забележителни подобрения в оцеляването на много ранна възраст“, се казва в доклада.

В началото на ХХ век детската смъртност намалява бързо благодарение на напредъка в медицината и други подобрения в качеството на живот в страните с високи доходи. Това допринася значително за бързото увеличаване на продължителността на живота. Днес обаче детската смъртност е толкова ниска, че прогнозираното подобрение в смъртността при по-възрастните групи няма да бъде достатъчно, за да поддържа предишното темпо на увеличаване на продължителността на живота.

Макар че прогнозите за смъртността никога не могат да бъдат сигурни, тъй като бъдещето може да се развие по неочаквани начини – чрез пандемии, нови медицински лечения или други непредвидени промени в обществото, – това проучване предоставя важни данни за правителствата, които искат да предвидят нуждите на своите системи за здравеопазване, пенсионно планиране и социални политики.

Въпреки че се отнася до анализ на ниво население, това проучване има значение и за отделните лица, тъй като продължителността на живота влияе върху личните решения за спестяване, пенсиониране и дългосрочно планиране. Ако продължителността на живота се увеличава по-бавно, както показва това проучване, както управниците, така и отделните лица може да се наложи да преосмислят очакванията си за бъдещето.

Снимка: Unsplash

Виж още: Сателитите на Мъск падат от небето с обезпокоителна честота