Нови изследвания показват, че условията, необходими за фотосинтеза на Марс, може да съществуват под повърхността на прашен лед в средните ширини на Червената планета. Фотосинтезата е процес, при който живи същества, като растения, водорасли и цианобактерии създават химическа енергия. За протичането му са необходими вода и светлина, като при него се създава по-голямата част от кислорода в земната атмосфера. Новото изследване предполага, че достатъчно дебел слой лед на Марс може да филтрира силната слънчева радиация, но и да пропуска достатъчно слънчева светлина за фотосинтеза, създавайки така наречените „радиационни обитаеми зони“.

Точно както фотосинтезата се нуждае от подходящата светлина, за да протече, така и тези резултати трябва да се разглеждат в правилната светлина. Макар че те не предполагат, че в момента на Марс съществува живот или че някога е съществувал в историята на Червената планета, резултатите дават на учените, ангажирани в това продължаващо търсене, идея къде да търсят.

„Не твърдим, че сме открили живот на Марс, а вярваме, че прашните марсиански ледени експозиции в средните ширини представляват най-лесно достъпните места за търсене на марсиански живот днес“, казва пред Space.com ръководителят на изследването Адитя Кхулер, постдокторант в Лабораторията за реактивно движение на НАСА.

Както Земята, така и Марс се намират в така наречената „обитаема зона“ на Слънцето - областта около звездата, в която температурите са подходящи за съществуването на течна вода на повърхността на планетата. И все пак, докато 71% от повърхността на Земята е покрита с океани с течна вода, Марс изглежда предимно сух пейзаж.

Наблюденията на марсиански мисии като марсоходите Curiosity и Perseverance показват, че това невинаги е било така. Геоложките характеристики, изследвани от тези роботи, като сухи езерни легла и речни притоци показват, че преди милиарди години на Червената планета е текла течна вода. Освен това мисиите, които прелитат над Марс, като Mars Reconnaissance Orbiter (MRO) на НАСА откриха воден лед на Марс, често в неочаквани региони.

Учените смятат, че Марс е изгубил течната си вода преди милиарди години, когато магнитното му поле се е разпаднало (земната магнитосфера все още е силна) и атмосферата му се е разпаднала. Това е означавало, че е имало малко неща, които да попречат на изпаряващата се вода да се изгуби в Космоса. Липсата на плътна атмосфера означава също, че съвременният Марс е бомбардиран от силната ултравиолетова радиация на Слънцето, която е смъртоносна за живите същества и разрушава сложните молекули, необходими за живота.

„За разлика от Земята на Марс липсва защитен озонов щит, така че на повърхността има 30% повече вредна ултравиолетова радиация в сравнение с нашата планета“, казва Кхулер. „Следователно на Марс областите, в които може да се осъществи фотосинтеза, е по-вероятно да се намират в прашен лед, тъй като той блокира вредната ултравиолетова радиация на повърхността на Марс, а течната вода е много нестабилна на повърхността на Марс поради сухата му атмосфера.“

Използвайки компютърни симулации, екипът установява, че праховият лед на Марс може да се разтопи отвътре, като покриващият го лед предпазва тази плитка подповърхностна течна вода от изпаряване в сухата марсианска атмосфера.

„Така че двете ключови съставки за фотосинтезата могат да присъстват в прашния марсиански лед в средните ширини“, допълва Кхулер. „За да се осъществи фотосинтезата, са необходими достатъчно количество слънчева светлина и течна вода. Две предишни независими симулации на гъст марсиански сняг установиха, че топенето под повърхността може да се случи в марсианските средни ширини днес, ако в снега има малки количества прах (по-малко от 1 %).

„С откриването на прашен лед, изложен в погребани преди няколко години прашни снежни покривки, свързани с марсиански улеи, е налице механизъм за тяхното топене под повърхността, за да се образува плитка подповърхностна течна вода.“

Дълбочината, на която съществуват тези радиационни обитаеми зони, зависи от количеството прах в леда. Симулациите на екипа показват, че много прашен лед би блокирал твърде много слънчева светлина. Въпреки това лед с 0.01% до 0.1% прах би позволил съществуването на радиационна зона на дълбочина между 5 до 38 сантиметра. По-малко „замърсеният“ лед би позволил съществуването на по-дълбока и по-широка радиационна зона на дълбочина между 2./2 до 3.1 метра.

Екипът смята, че полярните райони на Марс, където се намира по-голямата част от леда, биха били твърде студени за съществуването на тези радиационни обитаеми зони поради липсата на подпочвено топене. Такова топене би било по-вероятно да се случи в районите на Червената планета със средна географска ширина.

Теорията на екипа има известна подкрепа под формата на наблюдателни данни, идващи не от Марс, а от нашата планета.

„Бях изненадан да открия, че потенциално съществуват подобни аналози за живот в леда на Земята, който съдържа прах и седименти“, добавя Кхулер. „Те се наричат „криоконитни дупки“ и се образуват, когато прахът и утайката върху леда се разтопят в леда, тъй като са по-тъмни от леда.“

Разбира се, нищо от това не означава, че на Марс съществува или някога е съществувал фотосинтезиращ живот. Но то е интригуващо и може да стимулира по-нататъшно проучване на възможното съществуване на подповърхностни радиационни обитаеми зони на Червената планета.

Снимка: Unsplash/NASA/JPL-Caltech/University of Arizona

Виж още: Очаква се моделите iPhone 17 Pro да разполагат с 48MP телефото камера и 12GB RAM