В годините след изстрелването на космическия телескоп „Хъбъл“ на НАСА астрономите са преброили над 1 трилион галактики във Вселената. Но само една галактика се откроява като най-важния близък звезден остров до нашия Млечен път - великолепната галактика Андромеда (Messier 31). Тя може да се види с невъоръжено око в много ясна есенна нощ като слаб обект с форма на пура, чийто видим ъглов диаметър е приблизително колкото на нашата Луна.

Преди един век Едуин Хъбъл пръв установява, че тази така наречена „спирална мъглявина“ всъщност се намира много далеч извън нашата галактика Млечен път - на разстояние около 2.5 милиона светлинни години, или приблизително 25 диаметъра на Млечния път. Преди това астрономите дълго време са смятали, че Млечният път обхваща цялата Вселена. За една нощ откритието на Хъбъл преобърна космологията с главата надолу, разкривайки една безкрайно голяма вселена.

Сега, един век по-късно, космическият телескоп, кръстен на Хъбъл, е извършил най-обстойното изследване на тази примамлива империя от звезди. Телескопът „Хъбъл“ дава нови сведения за еволюционната история на Андромеда и тя изглежда значително по-различна от тази на Млечния път.

Без Андромеда като заместител на спиралните галактики във Вселената като цяло астрономите биха знаели много по-малко за структурата и еволюцията на нашия Млечен път. Това е така, защото ние сме вградени в Млечния път. Това е все едно да се опитвате да разберете устройството на Ню Йорк, като стоите в средата на Сентрал парк.

„Хъбъл“ ни дава възможност да навлезем в огромни подробности за това какво се случва в цялостен мащаб в целия диск на галактиката. Това не може да се направи с никоя друга голяма галактика“, казва главният изследовател Бен Уилямс от Вашингтонския университет.

Възможностите за отчетливо изобразяване на „Хъбъл“ могат да различат повече от 200 милиона звезди в галактиката Андромеда, като откриват само звезди, по-ярки от нашето Слънце. Те изглеждат като песъчинки по плажа. Но това е само върхът на айсберга. Общото население на Андромеда се оценява на 1 трилион звезди, като много по-маломощни звезди попадат под границата на чувствителността на „Хъбъл“.

Заснемането на Андромеда е херкулесовска задача, тъй като галактиката е много по-голяма цел на небето от галактиките, които „Хъбъл“ наблюдава обичайно и които често са на милиарди светлинни години. Пълната мозайка е направена по две програми на телескопа. Общо за нея са били необходими над 1000 обиколки на „Хъбъл“, продължили повече от десетилетие.

Тази панорама започна с програмата Panchromatic Hubble Andromeda Treasury (PHAT) преди около десетилетие. Бяха получени изображения с дължина на вълната близо до ултравиолетовата, видимата и близката инфрачервена област с помощта на Advanced Camera for Surveys и Wide Field Camera 3 на борда на телескопа, за да се заснеме северната половина на Андромеда.

Тази програма беше последвана от Panchromatic Hubble Andromeda Southern Treasury (PHAST) - наскоро публикувана в The Astrophysical Journal и ръководена от Жуо Чен от Вашингтонския университет, - която добави изображения на приблизително 100 милиона звезди в южната половина на Андромеда. Този регион е уникален в структурно отношение и е по-чувствителен към историята на сливането на галактиката, отколкото северният диск, картографиран от изследването PHAT.

Комбинираните програми обхващат общо целия диск на Андромеда, който се вижда почти по ръба, наклонен на 77 градуса спрямо гледната точка на Земята. Галактиката е толкова голяма, че мозайката е съставена от приблизително 600 отделни зрителни полета. Мозаичното изображение се състои от поне 2.5 милиарда пиксела.

Снимка: Unsplash/ESA/Hubble Information Centre

Виж още: Генетичните различия на кучетата от Чернобил не се дължат на мутация