Ако ви нападне хищна звезда вампир или ако сте под угрозата да попаднете в две настръхнали една срещу друга черни дупки, вероятно също бихте избягали.

Един от тези ужасяващи сценарии навярно е причината за бягството на звезда с ниска маса през Млечния път със зашеметяващата скорост от милион мили в час (1.6 милиона километра в час). Това е около 1500 пъти по-бързо от скоростта на звука.

Звездата е обозначена като CWISE J124909+362116.0 (J1249+36) и е открита за първи път от любители-астрономи в проекта Backyard Worlds: Planet 9, които изследват огромното количество данни, събрани от мисията на НАСА Wide-field Infrared Survey Explorer (WISE) в продължение на почти десетилетие и половина. J1249+36 веднага се открои заради огромната си скорост от 2.1 милиона км/ч, която е почти три пъти по-голяма от скоростта на Слънцето в орбитата му около сърцето на Млечния път. Всъщност скоростта на тази "свръхскоростна" звезда е толкова голяма, че тя вероятно ще избяга напълно от нашата галактика.

За да разгадае тайните на тази свръхскоростна звезда, професорът по астрономия и астрофизика от Калифорнийския университет в Сан Диего Адам Бургейсър се обърна към обсерваторията "У. М. Кек" в Маунакеа, Хавай, за да наблюдава нейния инфрачервен спектър.

Това изследване разкри, че звездата принадлежи към класа на най-старите звезди в Млечния път: L субджуджета. Тези звезди са много редки и забележителни поради изключително ниските си маси и относително ниските температури.

Спектралните данни на екипа бяха комбинирани с нов набор от атмосферни модели, създадени специално за изучаване на L субджуджетата. Това разкри позицията и скоростта на J1249+36 в Млечния път. "Тук източникът става много интересен", казва Бургейсър в изявлението си. "Неговата скорост и траектория показаха, че той се движи достатъчно бързо, за да може потенциално да избяга от Млечния път."

Въпросът е какво е изстреляло тази звезда под джуджето по траекторията ѝ на бързо бягство? Това ни води до двете обяснения.

В първия сценарий, използван за обяснение на свръхскоростната природа на J1249+36, Бургейсър и колегите му изказват хипотезата, че звездата с ниска маса някога е била спътник на "мъртва" звезда, наречена бяло джудже.

Белите джуджета се раждат, когато по-малки звезди като Слънцето изчерпят запасите от водород в ядрата си. Когато това се случи, ядреният синтез в звездата спира. Това прекъсва външния поток от енергия, който поддържа звездата срещу вътрешния натиск на собствената ѝ гравитация. Въпреки че това слага край на живота на самотни, изолирани звезди като Слънцето, белите джуджета в двойни системи могат да се върнат от гроба, като се хранят канибалски със звезден материал, отнет от близка звезда донор.

Този материал се натрупва върху бялото джудже, докато масата на звездния остатък не надхвърли границата на Чандрасекхар - около 1.4 пъти масата на Слънцето, над която звездата може да стане свръхнова. Това води до вид космическа експлозия, наречена "свръхнова тип Ia", която напълно заличава бялото джудже.

Вторият сценарий, разгледан от екипа, предвижда тази свръхскоростна звезда да започне да живее в кълбовиден куп - плътно и компактно струпване на звезди, свързани помежду си от гравитацията. Тези сферични клъстери могат да съдържат от десетки хиляди до много милиони звезди.

Звездите са концентрирани към центъра на кълбовидните купове, където според теорията на учените се крият и черни дупки с различна маса. Тези черни дупки могат да се съберат и да образуват двойни звезди, които умеят да изстрелват от родните си системи всички звезди, които се приближат твърде близо до тях.

Симулациите, създадени от учените, разкриват, че в редки случаи тези видове взаимодействия могат да изхвърлят нискомасови субджуджета от кълбовиден клъстер и да ги поставят на траектории, подобни на наблюдаваните при J1249+36. Екипът също така e проследил траекторията на тази свръхскоростна звезда обратно към изключително пренаселена област от пространството, която наистина би могла да бъде местоположението на неоткрит понастоящем кълбовиден клъстер - или може би на повече от един.

Какъвто и да е произходът на тази звезда, нейното откритие дава на учените уникалната възможност да изследват свръхскоростните звезди като цяло.

Снимка: Unsplash, Adam Makarenko / W.M. Keck Observatory, NASA, ESA, ESA/Hubble, Roger Cohen

Виж още: Lenovo ThinkBook 13x G4 IMH – стил, грация и процесорна мощ (РЕВЮ)