Венера е един от най-неприветливите светове в Слънчевата система. Температурите на повърхността достигат няколкостотин градуса по Целзий, а на планетата няма океани, сравними с тези на Земята. В продължение на много години учените смятаха Венера за геоложки неактивна. По-новите открития обаче сочат, че планетата все още е геоложки „жива“ и може дори да има активни вулкани.

Сред най-ярко изразените признаци за тектонична активност са огромните рифтови долини на Венера. Подобни формации съществуват и на Земята, включително Африканската рифтова долина, но тези на Венера могат да се простират на разстояние от дори 10 000 километра. Учените не са сигурни кога са се образували тези огромни разломни долини. Много геоучени са предполагали, че те са се образували преди повече от 100 милиона години и са просто древни форми, запазени на повърхността на планетата.

Ново проучване от Технологичния институт в Цюрих оспорва тази теза. Изследователи, ръководени от Тарас Герия, професор по геодинамика в Катедрата по науки за Земята и планетите, и Си Ян, използваха усъвършенстван компютърен модел, за да покажат, че някои от разломните долини на Венера може би са много по-млади, отколкото се е смятало досега. Тяхната работа предлага и нови доказателства в дългогодишния дебат дали Венера остава геоложки активна.

Ян и колегите му създадоха първите 3D компютърни симулации с висока разделителна способност на рифтовете на Венера. Тези модели позволиха на екипа да възпроизведе структурите с по-голяма подробност и да разработи по-точни обяснения за това как са се образували.

Предишните симулации бяха предимно двуизмерни и се основаваха на опростени предположения за поведението на планетарните материали. Новият подход даде на изследователите по-реалистична представа за това как кората на Венера се разтяга, измества и отпуска с течение на времето.

Резултатите показват, че широки издигнати хребети, наречени „флангове на разломите“, се образуват по страните на разломните долини, когато разломите са геоложки млади. Тези издигнати форми се появяват, докато разломите все още се движат или скоро след като движението им спре. Симулациите също така сочат, че разломите на Венера може би се разширяват по-бързо, отколкото учените са предполагали преди. Според модела те могат да се разширяват с около 3 до 10 сантиметра всяка година.

Изследователите установиха, че фланговете на рифтовете започват да се изравняват сравнително бързо, веднага щом тектоничното движение приключи. С напредването на възрастта на рифтовата система нейните хребети стават по-ниски, по-широки и с по-неясно очертани контури. Този процес се различава от това, което се случва на Земята. Тук ерозията постепенно изтрива планините и другите релефни форми. На Венера фланговете на рифтовете потъват, защото кората бавно се отпуска след разтягане.

Широките, издигнати флангове на рифтовете, предсказани от новите симулации, се виждат и на снимките, заснети от сондата „Магелан“ по време на мисията ѝ през 90-те години. Приликите между моделираните структури и наблюдавания ландшафт подкрепят тезата, че някои от тези рифтове са се образували сравнително наскоро. Чрез съчетаване на резултатите от симулациите с наблюденията на космическите апарати изследователите стигат до заключението, че Венера има по-активна и динамична вътрешна структура, отколкото се е предполагало досега.

„Резултатите ни помагат да оценим по-добре тектонската активност на Венера“, казва Герия.

Моделът би могъл да помогне на учените да идентифицират региони, в които все още може да се наблюдава геоложка активност. Тези райони биха могли да се превърнат в приоритетни цели за бъдещи мисии, търсещи признаци за активна тектоника или вулканизъм. Резултатите от изследването могат също така да подобрят разбирането на учените за това как се развиват и еволюират скалистите планети. Изследователите се надяват, че тази работа в крайна сметка ще предостави улики, които ще улеснят откриването и изучаването на скалисти екзопланети извън Слънчевата система.

Научният интерес към Венера нараства, тъй като НАСА и ЕКА подготвят няколко мисии за изследване на съседната на Земята планета. Специалистите по геофизика от Технологичния институт в Цюрих Пол Такли и Тарас Герия заедно със своите сътрудници допринасят за мисията EnVision на ЕКА. Техните екипи разработват инструменти, които орбиталният апарат за Венера ще използва за изследване на повърхността на планетата. Стартът на EnVision е планиран за началото на следващото десетилетие. Мисията ще проучи Венера много по-подробно, като ще изследва всичко – от ядрото на планетата до нейната горна атмосфера.

Снимка: Unsplash

Виж още: Съветска сонда, проектирана да кацне на Венера, оцеля при завръщането си на Земята 53 години по-късно