Човечеството бавно губи достъп до нощното небе и астрономите са измислили нов термин, с който да опишат болката, свързана с тази загуба: noctalgia, или "нощалгия", което означава "скръб по небето".

Наред със склонността ни да замърсяваме въздуха и водата, отправяйки поглед и към огромните количества въглероден диоксид, които изхвърляме в атмосферата, за да предизвикаме изменението на климата, ние сме създали и друг вид замърсяване: светлинното.

По-голямата част от нашето светлинно замърсяване идва от земни източници. Макар че хората от векове разполагат с лагерни огньове и ръчни фенери, количеството светлина, което произвеждаме чрез електричество, е поразително. Осветяваме нашите офис сгради, улици, паркинги и домове. Разбира се, част от това осветление е необходимо за безопасност и сигурност, но голяма част от него се разхищава. Освен това, докато не станахме по-наясно със светлинното замърсяване, бяхме склонни да позволяваме на осветлението да се разлива във всички посоки, както към местата, които се опитваме да осветим, така и направо в нощното небе.

По ирония на съдбата преминаването към ефективно LED осветление често задълбочава проблема. Тъй като експлоатацията на този вид осветителни тела е толкова евтина и те издържат толкова дълго, много от проектантите на градове и сгради просто приемат, че осветлението може да бъде оставено включено през цялата нощ, без да се съобразяват с разходите или подмяната.

Само в най-отдалечените пустини, пустинни райони и океани можете да откриете толкова тъмно небе, колкото са го познавали нашите предци.

Напоследък експлозивното нарастване на "съзвездията" за сателитна комуникация, като например системата Starlink на SpaceX, изведе в орбита с порядъци повече сателити, отколкото дори преди десетилетие, а на път са още повече. Тези спътници не само развалят астрономическите наблюдения в Дълбокия космос, когато пресичат зрителното поле на телескопа; те също така разсейват и отразяват слънчевата светлина от своите слънчеви панели. Изобилието от спътници води до увеличаване на общата яркост на небето по цялото земно кълбо. Някои изследователи са изчислили, че средно най-тъмното нощно небе, разположено в най-отдалечените райони на света, е с 10% по-ярко, отколкото преди половин век и проблемът само се задълбочава.

Загубата на нощното небе има няколко осезаеми и културни последици. Губим богата традиция на човешкото културно познание; културите по целия свят и през цялата си история са използвали небето като трамплин за въображението, рисувайки герои, чудовища и митове в съзвездията. В днешно време жителите на градовете рядко имат късмета да видят дори най-ярките звезди на небето, да не говорим за най-слабата скица на познато съзвездие.

Тези хилядолетни небесни традиции не са просто случайни истории, предназначени за забавление около огъня; те често са крайъгълни камъни на цели култури и общества. Всички ние споделяме едно и също небе и всеки от една и съща култура може да разпознава едни и същи съзвездия вечер след вечер. Загубата на този достъп и наследство е загуба на част от нашата човечност.

Много животински видове също страдат. Каква е ползата от приспособените към нощта сетива на нощните видове, ако нощното небе не е много по-тъмно от дневното? Изследователите са идентифицирали няколко вида, чиито циркадни ритми се нарушават, което ги прави уязвими за хищници (или обратното: невъзможност за ефективно откриване на плячката).

Предвид вредните последици от светлинното замърсяване двойка астрономи създадоха нов термин, който да помогне за съсредоточаване на усилията за борба с него. Техният термин, представен в кратък документ в базата данни за предпечатни публикации arXiv и в писмо до списание Science, е "нощалгия". Най-общо казано, той означава "скръб по небето" и отразява колективната болка, която изпитваме, докато продължаваме да губим достъп до нощното небе.

Снимка: NOIRLab/NSF/AURA, P. Marenfeld

Виж още: Луноходът на SpaceX ще покори Луната през 2026 г.