Tези плесенни гъбички, наречени още и „пълзяща плесен" (плазмодий), разбира се нямат мозък, но въпреки това продължават да удивляват учените със своите способности. Те са от вида physarum polycephalum, обичат захарта и се разпространяват навсякъде, където я намерят. Учените, изследвайки тази плесен са направили лабиринт в единия край на който е била поставена малко захар, а в другия парченце от тази плесен. Physarum polycephalum явно е почувствала миризмата на захар и започнала да изпраща свои разклонения да я търсят. Нишката на малките гъбички се раздвоявала на всяко разклонение на лабиринта и тези, които попаднали в задънен коридор започвали да търсят в други посоки. След няколко часа, пуснатите от гъбичката паяжини запълнили проходите на лабиринта и към края на деня една от тях намерила пътя до захарта.
След това учените взели парченце от плесента, участвала в първия опит и го сложили на входа на абсолютно същото копие на първият лабиринт, също с кубче захар в другия край. Това, което се е случило поразило всички. Плесента мигновено се разделила на две, като едната и издънка поела по своя път към захарта, без излишни завои, а другата преминала направо по тавана към своята цел. Пълзящата плесен не само запомнила пътя, но и променила правилата на играта. Изводът е, че тези едноклетъчни гъби притежават зачатък на пространствена памет, което се явява нисша степен на еволюцията на паметта.
Гъби способни да помнят - това вече е много странно!