Примитивният организъм е проявил неочаквани възможности за запомняне. Простата плесен оставя следа от слуз навсякъде, където мине. Оказва се, че основната функция на тази следа е да показва местата, които са вече посетени и да улесни ориентацията на организмите. Изследваният вид Physarum polycephalum е избягвал собствените си следи. Връзката между следите от слуз и паметта за посетените места е доказана експериментално с помощта на извит път, в края на който има поставен захарен разтвор.
В първата част на експеримента организмите трябва да минат по този път и да достигнат до наградата си. 96% от тестваните индивиди са се справили със задачата си за по-малко от 120 часа, което е времевият лимит за изпълнение. Във втората част те е трябвало да минат по същия път, но този път той е бил покрит със слуз, която успешно ги е заблудила, че вече са минали по този път. В този случай организмите са показали много по-слаби способности за ориентация - само една трета са успели да достигнат до целта за нужното време. Макар да не изглежда впечатляваща, примитивната памет на слузестите организми предоставя интересни данни за еволюцията на паметта.