Тази година първата суперлуна заблестя на небето на 9 февруари. Обикновено под суперлуна се разбира възможно най-голямата пълна луна. Това е доста базова дефиниция и означава, че дискът на нашия спътник ще бъде с 15% по-голям.

Но в действителност суперлуните изобщо не са толкова огромни. Всъщност има безброй погрешни факти за Луната и начина, по който ни изглежда на небето. Ето пет такива примера - и как сами да ги опровергаете.

Суперлуната е огромна

От гледна точка на наблюдателя, суперлуната е приблизително само 15% по-голяма, отколкото когато е най-малка. Въпреки това, ако гледате нормална луна и суперлуна една до друга, ще можете да забележите разликата.

Но очите ни не могат да измерват с висока точност видимите размери на обектите в небето, без да ги сравняват с нещо друго. И тук се крие погрешното схващане. Луната не се увеличава внезапно, а постепенно изглежда малко по-голяма и след това по-малка през месеца. За да сравните напълно колко „супер“ е тази луна, трябва да я сравните с пълнолунието преди няколко месеца. И дори тогава разликата е доста малка.

Луната има тъмна страна

Класическо погрешно схващане е, че Луната има тъмна страна, която никога не вижда светлина от Слънцето. Това е така, защото сме склонни да вярваме, че Луната не се върти около собствената си ос - в края на краищата винаги виждаме една и съща страна, обърната към нас.

Но това е неправилно. Виждаме същата страна, защото Луната се върти около себе си, докато същевременно се върти и около Земята. Можете сами да изпитате това с обикновен експеримент. Бавно се разхождайте около стол у дома, така че винаги да го гледате директно.

Обърнете внимание как може да видите стола пред прозореца, а по-късно пред бюрото си, в зависимост от това, къде се намирате. Ако спрете някъде, виждате само един фон. За да видите всички останали части на стаята, ще трябва да се обърнете или завъртите. Луната прави същото - движи се около Земята и се върти. Сега, ако Луната се върти и половината от Луната, обърната към Слънцето, е осветена, тогава със сигурност всяка страна на Луната ще вижда Слънцето за един месец.

Сянката на Земята е отговорна за фазите на луната

В рамките на месец Луната показва различни фази. Това понякога е неправилно обяснено със земната сянка, покриваща части от Луната. Но по-скоро е въпрос как виждаме Луната. Имайки предвид местоположението на Земята, виждаме различни страни на Луната, които са повече или по-малко осветени.

За да откриете как, сложете една топка на стена, която да играе ролята на Луната, и обикаляйте около нея. Когато Слънцето е зад гърба ви, виждате всички видими страни осветени. Докато вървите напред и Слънцето сега се пада отдясно, когато сте пред топката, виждате половината от видимата страна светеща, като полумесец. Когато топката и Слънцето са в една и съща посока, ние не виждаме нито една от видимите страни осветена.

Може също така да докажете, че земната сянка не може да бъде причина за фазите на Луната, като помислите за формата на Земята - със сигурност тя винаги трябва да бъде сферична. Но обърнете внимание например на различната форма от восъчния полумесец до кръглата луна. Ако сянката на Земята причинява това, тогава планетата ще трябва да има доста странна, подобна на банан форма.

Има обаче едно изключение. По време на лунното затъмнение - възникващо само при пълнолуние - Луната всъщност се движи в земната сянка.

Луната се движи различно в южното небе

Формата на полумесеца разкрива дали Луната расте или намалява. Ако сте в северното полукълбо, можете да запомните формите с мнемоничното DOC. Когато Луната прилича на D, с кривата вдясно, това е нарастваща или восъчна луна. Когато изглежда като О, това е кръгло пълнолуние. И когато изглежда като С, с извивката вляво, това е избледняваща или намаляваща луна.

Тази последователност обаче трябва да бъде обърната на обратно в COD за южното полукълбо. Обяснението на тази разлика може да причини известно объркване, особено защото Луната привидно се движи от дясно наляво в южното полукълбо, докато ясно се движи от ляво на дясно в северното полукълбо.

Обяснението е просто и доказва, че Земята е сфера. Докато се движите от северното полукълбо към южното (или обратно), вашата гледка към Луната се обръща с главата надолу. Или във вашето полезрение Луната и звездите сякаш се обръщат наопаки. Можете да направите експеримент, като се наведете и през разкрачени крака погледнете Луната и небето с главата надолу.

Тъй като виждаме Луната с главата надолу, когато се движим в противоположното полукълбо, фазите също ще бъдат обърнати, но те все още ще изгряват от източната част на небето и залязват в западната. Това означава, че пътят им наистина ги движи от дясно наляво.

Лунният полумесец невинаги е обърнат към Слънцето

Казваме, че извитият полумесец на Луната винаги сочи към местоположението на Слънцето. Но невинаги го виждаме така поради илюзията за наклона на луната.

Предполагаме, че линия, свързваща две точки - в този случай Луната и светещото Слънце, - трябва да е права. Но тъй като разглеждаме тези точки от фиксирано местоположение на сферична планета, линията всъщност е извита. Ако променим позицията си, така че да видим по-добра проекция на двете точки, тогава ще получим по-реалистичен изглед. Можете да направите това, като просто се облегнете назад, вглеждайки се директно в Луната, когато Слънцето се пада точно отдясно или отляво.

Виж още: Международната космическа станция може да живее по-дълго в орбита