Космическата епоха - прохождаща или замираща?

Преди три години The Economist публикува статията The end of the Space Age, или „Краят на космическата ера“. Наистина човечеството вече не живее в 1960 г. – гледаме по-често надолу, към смартфоните си, отколкото нагоре – към звездите, планетите и всички обещания на научната фантастика. Но дали това означава краят на космическата ера за всички ни, или само за тези, които така или иначе не се интересуват от нея?

Ще използвам МКС като представителна извадка за космическите ни мечти, за да изобразя една от възможните причини да затворим очи към Космоса. Цената на един полет до МКС е над 100 млн. долара. Цената на самата МКС още през 2010 г. мина 150 млрд. долара, а днес наближава 180 млрд. За да е приходен един човекоден на Международната космическа станция, експериментите, извършвани там, трябва да имат приход от над 7.5 млн. долара.

Всички тези числа са доста стряскащи – станцията е най-скъпият построен от хора обект в записаната история. Колко струват мечтите е изтъркана фраза, но в случая много приложима – на станцията се провеждат експерименти при микрогравитация, които ще помогнат на евентуалните заселници на други планети при полета и след кацането там. Сред науките, които се развиват на 400 км над главите ни, са астробиология, астрономия, медицина (наземна и космическа), физика, материалознание, астрометеорология и метеорология. Афектът, който МКС дава на всички, с дори минимален интерес към звездите, е неизмерим в научно отношение въпреки множеството ученически проекти, провеждани на станцията.

Едно от най-явните доказателства за това, че хората все още мечтаят за Космоса, е видеото на Space Oddity, което командир Крис Хадфийлд засне през май 2013 г. С над 24 милиона гледания в Youtube този кавър на Дейвид Боуи събра космически адвокати от всички страни с участие в станцията.

Всеки модул на МКС е регистриран в САЩ, Русия, Европейския съюз, Япония или Канада – участниците в интернационалното съглашение за космическо сътрудничество. Следователно, докато Хадфийлд лети между модулите, той преминава от територията на една държава в друга. Въпреки безусловното съгласие на Боуи и продуцентите му изглаждането на договора отне няколко месеца.

Ако този жест на добра воля към Космоса отнема месеци споразумения между държави и батальон адвокати, то какво бъдеще има космическата ера? Извънземното право се държи на споразумение от 1967 г., в което дори не са включени частни лица и компании. Тоест, ако някой ден Елън Мъск наистина покори Марс и засели там хора, те жители на какво ще са? На Мъскландия? Или истински марсианци? Ще загубят ли гражданството си на Земята, или ще останат със статут на туристи? Никой не знае, а доста хора и не се интересуват. Числата, които изредих горе, са достатъчни, за да ги отвратят от темата.

Скорошните катастрофи на SpaceShipTwo и ракетата Antares със сигурност ще отблъснат доста потенциални инвеститори от космическите начинания - както туристи, така и бизнесмени. Въпреки това Елън Мъск е решен да завладее Космоса, Vigrin Galactic искат да предложат космически туризъм на тясната група хора, която може да си го позволи, а NASA продължава да прави чудеса въпреки стягащия се около врата ѝ бюджетен клуп.

Най-тъжното е, че при търсене на материали на тема End of Space age от последната година в Google, първите резултати са за мобилната игра Space Age: A Cosmic Adventure. Докато човечеството не се интересува от факта, че хора живеят в Космоса, ще успеят ли мечтите на шепа милиардери да задържат поне минимална част от фокуса на цивилизацията ни към небето? Според мен – не. Космическата епоха ще стане за просветените, докато всички останали светят в очите си с джаджи.

А прочетохте ли за великите мисии в Космоса?