Да предположим, че сте астронавт, който току-що кацна на планетата Марс. Какво би ви трябвало, за да оцелеете?

Като за начало, ето кратък списък: вода, храна, подслон и кислород.

Кислородът е във въздуха, който дишаме тук, на Земята. Растенията и някои видове бактерии ни го осигуряват. Но кислородът не е единственият газ в земната атмосфера. Дори не е най-изобилният. Всъщност само 21% от въздуха ни се състои от кислород. Почти всичко останало е азот – около 78%.

Сега може би се чудите: ако във въздуха има повече азот, защо дишаме кислород?

Ето как работи това: технически, когато вдишвате, поемате всичко, което е в атмосферата. Но тялото ви използва само кислорода; отървавате се от останалото при издишване.

Марсианската атмосфера е тънка – обемът ѝ е само 1% от земния ѝ еквивалент. Казано по друг начин, на Марс има 99% по-малко въздух, отколкото на Земята. Това е отчасти защото Марс е около половината от размера на Земята. Гравитацията му не е достатъчно силна, за да предотврати изтичането на атмосферните газове в Космоса. И най-разпространеният газ в този разреден въздух е въглеродният диоксид. За хората на Земята това е отровен газ във високи концентрации. За щастие той съставлява много по-малко от 1% от нашата атмосфера. Но на Марс въглеродният диоксид е 96% от въздуха.

Междувременно на Марс почти няма кислород; той е само една десета от един процент от въздуха: почти не е достатъчно, за да оцелеят хората. Ако се опитате да дишате на повърхността на Марс без скафандър, който да ви доставя кислород, ще умрете на мига. Ще се задушите и поради ниското атмосферно налягане кръвта ви ще закипи – и двете по едно и също време. Досега изследователите не са открили никакви доказателства за живот на Марс. Но търсенето тепърва започва; нашите роботизирани сонди почти не са изследвали повърхността. Без съмнение Марс е екстремна среда. И това не е само въздухът. На повърхността на Марс има много малко течна вода. Температурите са невероятно ниски – през нощта е повече от -73 градуса по Целзий.

Но много организми на Земята оцеляват в екстремни среди. Живот е открит в антарктическия лед, на дъното на океана и на километри под земната повърхност. Много от тези места имат изключително високи или ниски температури, почти няма вода и малко или никакъв кислород. И дори ако животът вече не съществува на Марс, може би е съществувал преди милиарди години, когато е имало по-гъста атмосфера, повече кислород, по-високи температури и значителни количества течна вода на повърхността.

Това е една от целите на мисията на марсохода Perseverance на NASA - да търси признаци на древен марсиански живот. Ето защо Perseverance търси в марсианските скали вкаменелости на организми, които някога са живели – най-вероятно примитивен живот като марсианските микроби. Сред седемте инструмента на борда на марсохода Perseverance е MOXIE: невероятно устройство, което извежда въглеродния диоксид от марсианската атмосфера и го превръща в кислород.

Ако MOXIE работи по начина, по който учените се надяват да стане, бъдещите астронавти не само ще произвеждат свой собствен кислород; биха могли да го използват като компонент в ракетното гориво, което ще им трябва, за да летят обратно на Земята. Колкото повече кислород са в състояние да произвеждат хората на Марс, толкова по-малко ще трябва да донесат от Земята – и толкова по-лесно става за посетителите да отидат там. Но дори и с „домашен“ кислород астронавтите все още ще се нуждаят от скафандър.

В момента NASA работи върху новите технологии, необходими за изпращане на хора на Марс. Това може да се случи през следващото десетилетие, може би някъде в края на 2030-те.

Снимка: Unsplash

Виж още: Това е планът за 50-дневната мисия до Марс