След първоначалната истерия може би в последните дни хората в България започнаха да се успокояват за опасността от новия коронавирус. A той вече си има и официално име – COVID-19. Някои решиха, че това е поредната сензационалистка медийна истерия, други започнаха да се успокояват с ограничения брой жертви от подобни (на пръв поглед) епидемии в последните две десетилетия. Конспиративните теории няма да ги споменавам въобще.

За съжаление, макар да сме във време, в което борбата за кликове понякога превъзмогва здравия разум, в случая са налице твърде съществени разлики с всичко, което познаваме като вирусна епидемия в 2-3 десетилетия, за да се чувстваме спокойни.

Познато... или не

Няколко са най-популярните епидемии, които привлякоха повече вниманието във времената на интернет. Това бяха най-вече SARS, MERS, зика, ебола и т.нар. птичи и свински грип.

От тях най-страшната болест във всички случаи е ебола. Хеморагичната треска е силно заразна и има много висока смъртност. В някои от епидемиите в Африка тя достигаше до 90% при средно около 50%. Оцелелите често се сблъскват със стигма и отхвърляне от обществото. Най-голямата епидемия от ебола обаче беше в държави като Сиера Леоне, сред топ 10 на най-бедните в света. Почти никой не пътува от и за Сиера Леоне, поради което там липсва сериозен потенциал за глобална епидемия.

Най-близка до ебола в този списък е зика. Доста неприятна болест, защото е от групата на арбовирусните (разпространяеми с ухапвания от насекоми) трески, което значи, че е изключително трудна за контролиране. Освен това на теория зика е сродна с някои от най-страшните вирусни заболявания, познати на човека. На практика обаче тя не е директно смъртоносна. Голямата трагедия в епидемията бяха засегнатите бременни. В Южна Америка има хиляди деца, родени с тежки увреждания вследствие на заразата.

SARS и MERS са най-близко до COVID-19. Те са коронавируси, мутирали и пренесени от животни на човек. MERS е с висока смъртност, но така и не бе доказано с абсолютна сигурност, че може да е заразен между хората. Това е вероятно и една от причините, че след потушаването на единствената криза с тази болест досега, след това не е регистриран нито един случай от нея. SARS се прехвърля от човек на човек, но силната му заразност се появяваше след първата седмица на заболяването, което помогна на китайските власти тогава да изолират засегнатите и да прекратят епидемията сравнително бързо и с малко жертви за мащаба на страната.

Птичият грип бе по-скоро медийна сензация, защото това е заболяване, познато на човечеството повече от век. То също се предава единствено чрез пряк контакт със субстанции от животински произход. Притеснението от щама H5N1 беше заради високата патогенност при засегнатите хора и евентуална мутация, която да позволи разпространението му от човек на човек. Такава за момента обаче не е известна.

Т.нар. свински грип е нищо повече от нов, по-устойчив грипен щам, който предизвиква по-чести усложнения при пациентите. Той взе немалко жертви, да, но те бяха горе-долу очаквани на базата на стотиците хиляди, които умират всяка година от усложнения от грип. Точна статистика е много трудно да се води, защото често са въвлечени и придружаващи заболявания, но предположенията на специалисти са, че само в България всеки сезон вследствие на преболедувани сезонни вирусни заболявания и последващи усложнения загиват между хиляда и няколко хиляди. Освен всичко друго фактът, че става въпрос за биохимично добре познатите заболявания, още следващия сезон щамът на свинския грип бе част от стандартните противогрипни ваксини.

Перфектната буря COVID-19

Защо ситуацията сега е различна? За съжаление COVID-19 съчетава различни характеристики на изброените по-горе заболявания, така че превъзмогва различните бариери, които са ограничили епидемичното им разпространение в миналото. А те са следните:

1. COVID-19 е коронавирус, т.е. трудно се поддава на медикаментозно лечение и няма ваксина срещу него. Надеждите, че ще бъде намерена ваксина, са помрачени от факта, че до момента не е постигнат пробив срещу никой засягащ човека коронавирус, включително SARS и MERS. И ако няколкото години научна дейност по двете сравнително нови инфекции ви се струват кратък период, имайте предвид, че обикновената настинка също е коронавирус. А за нея никой не е намерил лек столетия.

2. Предава се от човек на човек доста по-лесно и бързо. Болестта се разпространява по въздушно-капков път. Според известните до вчера данни факторът беше 2.6 (т.е. всеки заразен предава болестта на поне 2-3 души). Всъщност след като на 12.02 се разбра, че заразените са много повече, вероятно тези стойности ще бъдат ревизирани нагоре. Но дори в този си консервативен вариант, макар и по-ниско от най-масовите вируси, коефициентът го поставя в групата на тези с широк епидемиологичен потенциал. И което е още по-важно - има противоречаща информация кога заразеният става опасен за околните, но със сигурност е рано в заболяването или дори преди проявата на първите симптоми.

3. Инкубационният период е до 14 дни. Това позволява вирусът да се разпространи на други континенти, тъй като заразен прояви първите симптоми дълго след като се е прибрал от огнището на заразата. Ограничаването на разпространението изисква дълга карантина, която е трудно да се приложи спрямо голямо количество хора.

4. Появява се в Китай. Това е изключително важно, защото китайските пътуващи стоят зад ръста на туристическия бранш в световен мащаб в последните години. Те са на първо място с голяма преднина по изразходвани пари за туризъм. През 2018 г. пътуванията на китайци в чужбина са били над 150 млн. Сигурно сте го забелязали сами – те буквално са навсякъде. Късмет е, че Ухан е град, от който има сравнително малко често пътуващи в чужбина по принцип. Ако епидемията бе почнала в Шанхай например, вероятно вече щеше да е глобална. 

5. Появява се в много голям град в най-неподходящия момент. Китайската Нова година вероятно е единичното събитие през годината, което предизвиква най-голямото временно преселение на хора в света. Може би сте виждали кадри от предишни години със задръствания по магистрали, които продължават по една седмица. Изключително трудно е да затвориш, да ограничиш движението в градове с размери, които не можем дори да си представим. Както и да построиш огромни болници за няколко дни. Това щеше да е непосилно на голяма част от държавите в света. В случая въпреки всички критики към китайските власти и подценяването на началото на епидемията трябва да отбележим, че страховитата система за наблюдение, контрол и филтриране на информацията там е в полза на ограничаването на епидемията в световен мащаб.

Трябва ли да се страхуваме?

При нормална за грип епидемия, пропорция на заразените от 20% е приемлива. Ако нещо такова се случи в Европа, при сега известното ниво на смъртност това би означавало, че 2.5 млн. души ще загинат само в ЕС. Разбира се, държавите в Европа са с най-добрите здравни системи и имат процедури за ограничаване на епидемиите, така че това апокалиптично число е крайно невероятно да се достигне. Сред тези процедури са ограничаването на пътуванията към „горещите“ зони, което вече е факт. Опасността за по-бедните държави е значително по-осезаема. Освен това засега няма глобална пандемия и причини да се съмняваме в ефективността на китайските власти и доброволци в нечовешките им усилия да ограничат разпространението на болестта. Нови болести ще се появяват тепърва заради навлизането на хората в животинските хабитати, заради замърсяването и липсата на питейна вода, заради прекалената употреба на антибиотици и т.н. Мутациите са естествен процес, а човечеството никога не е било по-добре подготвено да посрещне такива предизвикателства. В крайна сметка паниката няма да помогне на никого, но все пак трябва да знаем, че става въпрос за много сериозна ситуация, която ще продължава да бъде следена.