Буквално вчера Фейсбук ме посрещна с интересен спомен. Той датира от март 2018 г. и мотивира накратко решението ми за покупка на конзола по следния начин:
„С оглед на меко казано, неадекватните цени на РС хардуера през последните 14-16 месеца и практически нулевите изгледи за нормализиране на пазара в обозримо бъдеще, покупката на конзола в момента е един от най-удачните избори за любителите на видеоигри.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ: Nvidia GeForce NOW – достъпното cloud gaming лекарство срещу скалпърски цени!

 

Казвам това от гледната точка на човек, който вече близо 20 години е посветен РС геймър и застъпник на тезата, че компютърът е много по-добър вариант на гейминг платформа - едно, заради значително по-универсалния си характер, по-богатата си функционалност (освен за игри може да се използва и за куп други неща), а не на последно място и заради възможността да бъде подобряван с времето. За съжаление точно тази последна особеност на традиционните РС-та днес се превърна в техен най-голям недостатък заради комбинацията от алчност и глупост, наречена „криптобалон“. Биткойн манията, разбира се, не е единствената причина за безумно раздутите цени на видеокарти и оперативна памет, но определено беше сериозен катализатор, допринесъл за това нещата на хардуер пазара съвсем да излязат от контрол. На фона на всичко това дори заклет РС геймър като мен стигна до логичния извод, че е време за конзола“.


Deja-vu much? Казват, че историята не се повтаряла, но се римувала. Ако е така, то 2021 г. е възможно най-нескопосаната рима, която съм виждал през съзнателния си живот, а повярвайте ми, аз съм виждал доволно много. Най-вече защото за разлика от 2018-а този път няма и конзоли…

 

Годината на голямото нямане

Напоследък все по-често се сблъсквам с един въпрос от приятели, познати, роднини. И той е: „Защо, по дяволите, всичко, което дори бегло напомня за РС хардуер е толкова безумно скъпо?“.

Хм, откъде да започна?
Първо и преди всичко (но не единствено), вината е на глобалната пандемия, която, уви, въпреки всички оптимистични прогнози е все още тук и няма намерение да си тръгва.

Не би било справедливо да обвиняваме само нея обаче. Тя изигра повече ролята на катализатор, отколкото на първопричина. Оскъдицата на първоначално предлагане (докато се достигне до неизбежното насищане на пазара), характерна за старта на всяка нова генерация игрален хардуер, не е нещо ново и/или изненадващо.

Практически всяка нова генерация гейм конзоли, видеокарти или процесори в периода на първоначалното си предлагане обикновено не може да посрещне адекватно пазарното търсене. Това с особена сила важи за наистина апетитни (поне на хартия) предложения, като например видеокарти, които предлагат кажи-речи два пъти по-висока производителност спрямо аналозите си от предходното поколение, но на почти два пъти по-ниска цена (отново поне на хартия).

Обикновено в рамките на 3 до 6 месеца обаче предлагането успява да навакса рязко увеличеното търсене и пазарът се балансира сам, без външна намеса. Не и през 2021 г. обаче…

 

Перфектна буря – част 1

Макар че изразът е изтъркан, трудно може да се намери по-перфектно (pun intended) обяснение за безумието, което се вихри на пазара за гейминг (но не само) хардуер през последните 6 месеца.

Първо малко предистория. 2020 г. трябваше да бъде ключова за сектора по няколко причини. Първо, текущата конзолна генерация в лицето на PlayStation 4 и Xbox One трябваше спешно да бъдат пенсионирани. Необичайно слабовати от чисто хардуерна гледна точка още от момента на стартирането си през 2013 г., 7 години по-късно и двете платформи изглеждаха, меко казано, неадекватно на фона на изискванията на модерните видеоигри и очакванията на геймърите.

На второ място 2020 г. беше изборът на Nvidia за анонс на чисто новата им Ampere графична архитектура. Разбира се, в това нямаше нищо случайно – тъй като от доста време насам компанията е почти изцяло изолирана от конзолния пазар (освен ако не броим слабичката Tegra в Nintendo Switch), Nvidia разчитат най-вече и основно на РС гейминга като основен фокус за GPU продуктите си. Съответно целта им не особено изненадващо беше да откраднат шоуто на Sony и Microsoft и да демонстрират (както обикновено) чисто нови алтернативи на конзолния хардуер, предлагащи смазващо превъзходство от гледна точка на груба производителност и модерни технологии (DLSS, RTX).

Трето – факторът AMD. При все доста печелившото си присъствие в конзолния сегмент компанията логично полага непрекъснати усилия да поддържа и разширява и РС пазарния си дял. Съответно нямаше как да си позволи лукса да остави анонса на основния си GPU конкурент Nvidia без адекватен отговор. Така че хеттрик – 2020 г. се сдоби с още един голям старт – RDNA 2 а.к.а. Big Navi.

 

Перфектна буря – част 2

Нека да помислим логично – къде се произвеждат всички компоненти за конзоли, видеокарти, че и процесори, телефони и изобщо всевъзможна електроника, която в последно време потребяваме в гигантски количества? Ами на същото място, където се произвежда и почти всичко останало, разбира се – във „фабриката на света“ – Мainland China.

Нещо повече – тъй като всяка нова генерация хардуер обикновено е свързана с използване на ултрамодерни (и скъпи) технологични процеси, дори Китай не може да се похвали с неограничен капацитет от мощности за производството им.

Всъщност към днешна дата основната част от тях са концентрирани в рамките на TSMC (Taiwan Semiconductor Manufacturing Company, Limited) – един от водещите (и най-големи) производители на чипове в света.
Тъй като са една от първите компании, въвели в експлоатация мощности за производство на 5- и 7-нанометрови процесори (най-съвършените в момента литографски методи за създаването на микрочипове), TSMC са не просто затрупани, а буквално заринати с поръчки. И то от цял свят. И то от цял куп, и то неслучайни компании.

Да започнем поред на номерата. TSMC произвеждат новите A14 и M1 чипове за Apple. Да, същите, които ще откриете във всеки iPhone и MacBook на планетата. След това пак те произвеждат новите Zen 3 процесори на AMD, а съответно и вариантите им, на които разчитат PlayStation 5 и Xbox One X/S на Sony и Microsoft. Пак там AMD поръчват и графичните си Big Navi чипове, а накрая на опашката неотдавна се наредиха и Nvidia, тъй като количествата 8-нанометрови Ampere, за които компанията разчиташе на Samsung, се оказаха крайно недостатъчни.

Нека просто кажем, че към момента пред фабриките на TSMC се вият (не буквално, но използвайте въображението си) крайно живописни опашки, точно както в добрите, стари коми времена у нас, когато пуснеха банани в Булгарплод.

 

Перфектна буря – част 3

Но почакайте, това не е всичко – тук идва ред и на така „любимата“ на всички ни пандемия. Защото тя беше прословутата черешка на върха на прословутата хардуерна торта на 2020 г.
Широкоизвестен факт е, че първата държава в света, която сериозно пострада от COVID-19, беше Китай.

Локдауни, тотално спиране на всякаква икономическа и обществена активност – наясно сте с картинката.
Съответно и компании като TSMC попаднаха под ударите на задължителните мерки за овладяване на пандемията и за няколко месеца практически не работеха. Проблемът с микропроцесорното производство, както ние, РС хардуерните ентусиасти, сме се убеждавали неведнъж в миналото, е, че то не работи точно на принципа on/off.

Веднъж спряло, рестартирането му отнема време, понякога адски много време, а междувременно това се отразява в остър недостиг на различни продукти на пазара – достатъчно е да си припомним какво се случи с цените на компютърната памет, когато преди време производствените мощности в Тайван пострадаха от земетресенията там.

Открай време проблемът с микропроцесорните чипове е, че те остаряват адски бързо. Съответно компаниите, които активно ги използват в продуктите си, се стараят да не държат „на склад“ по-голямо количество, отколкото им е минимално необходимо. В противен случай рискуват да се окажат собственици на огромна партида с безполезен силиций, който доскоро е струвал скъпо, а днес е по-евтин от пясъка, използван за производството му.

Съответно и презапасяването с чипове не е точно практика в хай-тек индустрията, напротив – случаи като тези с Хуауей, които, предвиждайки търговската забрана от страна на САЩ, „затвориха“ огромни средства в разнообразни електронни компоненти, е по-скоро рядко изключение, отколкото правило.
2020 първоначално не изглеждаше като година, която да налага драматична промяна в тази политика и именно поради тази причина повече компании в сектора подходиха към нея с нагласата business as usual.

Уви, 2020 се оказа всичко друго, но не и „обичайна“ – напротив, необичайните фактори започнаха да се трупат един след друг, като всеки следващ имаше мултиплициращ ефект върху предходния.

Първо дойде тоталният локдаун в Китай. Там не само цялата индустрия буквално спря за повече от месец, а целият външнотърговски обмен на страната замря.

Останалата част от света обаче все още се движеше по традиционната си траектория и в много страни (най-вече САЩ) проблемът „пандемия“ не съществуваше или беше омаловажаван.

За жалост в момента, в който Китай започна постепенно разведряване и съживяване на икономиката, вълната COVID-19 заля цялата останала част на планетата. Така първоначалният рязък спад в производството и предлагането беше последван от рязък скок в търсенето, когато стотици милиони хора по цял свят се оказаха трайно затворени по домовете си, пазаруващи онлайн, и то така, сякаш хардуерът и потребителската електроника ще излязат всеки момент от мода. От персонални и мобилни компютри и периферия, през игрални конзоли до телевизори и друга домакинска техника – внезапно изразът „изчерпана наличност“ започна да дебне отвсякъде.
Това беше картината в края на 2020 г., но нещата все още не изглеждаха съвсем безнадеждни.

 

Перфектна буря – част 4

Големите компании, разбира се, отчетоха максимално бързо динамично променящите се условия на пазара и отговориха с увеличено производство – AMD и Nvidia например нееднократно подчертаха, че са удвоили и утроили поръчките за Ampere и Big Navi продукти спрямо обемите, които са предлагани при стартирането на предходните им поколения графични адаптери.

2021 г. обаче посрещна тези увеличени количества с още една изключително „приятна“ изненада за всеки хардуерен ентусиаст/геймър. В опитите си да овладеят кризата и да подпомогнат икономиката да посрещне по-безболезнено шока от глобалната пандемия, правителствата по света предприеха редица безпрецедентни спасителни мерки. Много от тях бяха свързани с всевъзможни финансови стимули за пострадалите бизнеси и домакинства. Капиталовите инжекции за икономиката обаче имаха и множество непредвидени последици, една от които беше, че цената на криптовалутите (и по-конкретно на двете водещи от тях – биткойн и етериум) буквално се изстреля в Космоса.

Абсолютната звезда тук, разбира се, е добрият стар BTC, чиято цена буквално се удвои, и то за рекордно кратко време – в рамките само на по-малко от три месеца.

И както винаги досега, това неминуемо доведе до истински бум на криптомайнинга. Този път обаче златната крипто треска идва на фона на и бездруго оскъдно пазарно предлагане.

По време на предходната майнинг мания на помощ на геймърите, отчаяно опитващи се да се сдобият с желаната от тях видеокарта на разумна цена, се притекоха компании, предлагащи т.нар. ASIC устройства. Зад тази абревиатура се крие терминът Application-specific integrated circuit, т.е. специално разработен блок от микропроцесори, създаден за една конкретна цел – в случая „копане“ на криптовалута.

За разлика от една типична видеокарта този вид устройства са значително по-ефикасни и често по-евтини, отколкото аналогичен блок видеокарти.

Проблемът е, че този път имаме недостиг не просто на графични процесори, а на микрочипове изобщо. Съответно ASIC алтернативите едва ли ще се окажат отново спасителното решение, което бяха по време на последният крипто бум.

 

Kowalski, analysis?

С риск да прозвуча разочароващо песимистично за момента няма практически никакви изгледи за скорошно разведряване на ситуацията – напротив. Докато цената на криптовалутите продължава да расте (а тя не дава признаци да спира), всеки собственик на „копачка“ ще продължава да добавя нови и нови видеокарти към вече съществуващия си масив – при това често без оглед на цената. Просто майнърите гледат на продукта „видеокарта“ по различен начин от един типичен геймър или хардуерен ентусиаст. За повечето потребители тези продукти са предназначени най-вече и основно за развлечение. Съответно покупката им на двойна, тройна, а често и по-висока цена няма никакъв здрав икономически смисъл.

За добиващите криптовалута обаче една видеокарта е инвестиция, която им носи определена печалба – при това непрекъснато нарастваща печалба (особено напоследък). Затова и от тяхна гледна точка подобен разход е оправдан, тъй като те разчитат във времето да компенсират размера на първоначално вложените средства.

Именно поради тази причина, докато пазарът продължава да „наддава“ за цената на един биткойн, всяка новопроизведена видеокарта вероятно ще попада в ръцете по-скоро на крипто майнърите просто защото те са склонни да заплатят за нея несравнимо повече, отколкото ние – геймърите.

Колкото и цинично да звучи с оглед на тази реалност, самите компании, които произвеждат и предлагат въпросните видеокарти, също ще са по-склонни да ги продават на миньорите просто защото от тях могат да очакват значително по-висок марж на печалба. Просто това са пазарните реалности – поне за момента.

 

Какво да се прави?

Това е въпросът на въпросите, нали? Започнах този текст с една идея по въпроса. Инвестицията в игрална конзола, макар и с няколко допълнителни уговорки, днес е също толкова смислена алтернатива, колкото беше и по време на последния крипто бум.

Да, за съжаление този път (защото историята се римува) нещата са малко по-комплицирани, тъй като, от една страна, недостигът на микрочипове засяга и производството на конзоли, не само на РС хардуер.

От друга, в уравнението се намеси (за нещастие) и още една заинтересувана страна, която не ни занимаваше със себе си по време на предходния взрив на криптовалутите.

Говорим за една група досадници, които до момента избягвах да споменавам в текста, защото, повярвайте ми, последното нещо, което искам, е да им правя излишна реклама. Става дума за т.нар. скалпъри – доста добре организирани (за съжаление) групи от хора, които са превърнали в бизнес изкупуването на продукти, които се радват на необичайно високо търсене, и препродаването им на скандално завишени цени.

През 2018-а явно интересът им е бил насочен другаде – примерно в сегмента с концертни билети или лимитирани серии маратонки, но уви, през 2020/2021 те се преориентираха към гейминг хардуер сегмента.

Именно на тях трябва да „благодарим“ за оферти, като GeForce RTX 3080 за 4-5 хиляди лева и PlayStation 5 конзоли с 300 до 1000 лева надценка.

За щастие поне на нашия местен пазар въпросните „търговци“ не проявяват интерес към няколко категории потенциални алтернативи и искрено се надявам с този текст да не им дам повод да насочат вниманието си и към тях.

На първо място – двете игрални конзоли от предходно поколение. PlayStation 4 и Xbox One X (но не S, тя вече е прекалено немощна хардуерно дори за безумен пазар като настоящия). Макар и стари, те могат да се похвалят със солидна библиотека от страхотни заглавия (особено конзолата на Sony) и за разлика от всичко друго „гейминг“ свързано в момента – с разумна цена.

При други обстоятелства, разбира се, никога не бих ви препоръчал да инвестирате в подобни морално (а честно казано, и физически) остарели платформи, но… отчаяни времена, нали…

Също така бих ви обърнал особено внимание на традиционно по-пренебрегваната Xbox платформа. Новата, достъпна версия на конзолата на Microsoft – Xbox Series S, често се намира в наличност, и то на добра (а не дву- и трикратно завишена) цена. Тя, заедно с по-големия си брат Xbox Series X всъщност предлага уникално изгодна сделка не толкова като първоначална инвестиция, а като стойност във времето.

Големият коз на Microsoft тук е сравнително новата им Xbox Game Pass услуга, която на практика представлява Netflix за видеоигри. Иначе казано, ви предлага срещу скромен месечен абонамент достъп до огромна библиотека с игрални заглавия, към които компанията добавя все нови и нови предложения всеки месец.
Във време, в което цената на една нова игра вече е по-близо до 140-180, отколкото до традиционните доскоро 100-120 лева, подобна оферта в никакъв случай не е за пренебрегване.

В този ред на мисли – вариант е и използването на клауд-базирана игрална услуга, като GeForce NOW на Nvidia, за която писахме наскоро. Тя ще ви позволи да играете любимите си игри буквално на всяко интернет свързано устройство.

Ако конзолите не са нещо, с което искате да си имате работа, един от вариантите да се сдобиете с РС на що-годе прилична цена са т.нар. готови, асемблирани системи. Техният минус е, че ще трябва да се разделите с по-голяма сума пари, тъй като обикновено се продават под формата на цяла РС конфигурация. Плюсът им е, че цената на отделните компоненти, включени в нея, често е съвсем разумна или поне не е два-три пъти над пазарната.

Още от HiComment