Хората на Ню Йорк: един проект за човечността

„Хората на Ню Йорк“, или Humans of New York (накратко HONY) като заглавие звучи познато вече на все повече хора. Може би сте виждали споделена снимка на нечий портрет, заснет на улицата, с цитат към него – думите на снимания човек. Вдъхновението, което доста хора черпят от снимките и интервютата на Брандън, явно е изключително, защото към днешна дата блогът и страницата му във Facebook имат над 12 милиона фенове, а снимките му са едни от най-споделяните. Какво обаче кара хората да отделят толкова внимание на „Хората на Ню Йорк“ и кое прави този проект толкова специален?

Автор: Цветомира Панчева

Началото

Всичко започва, когато фотографът Брандън Стантън губи работата си в областта на търговията с облигации и се мести в Ню Йорк, без да има особени планове. Именно в този миг на изгубеност и търсене идва първоначалната му идея: да създаде в онлайн пространството масивна палитра от портрети – колекция на лицата на Ню Йорк, снимайки възможно най-голяма част от обитателите на града. Скоро обаче осъзнава, че не го вълнуват толкова лицата, колкото историите, криещи се зад тях. Така през 2010 се ражда блогът му в Tumblr: www.humansofnewyork.com – а после и Facebook страницата, където също споделя историите си.

- Само да не ме снимаш за порно. Вече не участвам в такива неща.
- Добре, мамо, достатъчно.

В търсенето на „историята“ зад човешкото лице, Брандън се сблъсква с невероятно разнообразие от съдби – някои от тях покъртителни, а други – весели и вдъхновяващи. Всички те изпъкват ясно зад очите и думите на случайни хора, ходещи по улицата. Първоначално той се опасява, че те едва ли ще имат желание да споделят нещо от живота си пред съвсем непознат човек, но скоро разбира, че това не само че не е вярно, но и повечето срещнати от него хора са дори нетърпеливи да споделят някои от най-съкровените мисли и случки от живота си и да позволят те да бъдат публикувани в неговия блог.

- Koй е оказал най-голямо влияние в живота ти?
- Майка ми. Родила ме е, когато е била на 18 години, а баща ми ни напусна, когато бях на една година, затова така и не го опознах. Като много други самотни майки, тя положи огромни усилия да работи, а после положи огромни усилия и да учи. И наистина това е човека, който вгради в мен увереност и чувството, че мога да направя всичко. В крайна сметка тя взе доктурантура. Отне й десет години, но го направи и аз гледах как учи упорито. И докато растях, както всички други, осъзнах, че майка ми не беше толкова различна от мен. Тя имаше своите собствени тревоги и страхове и не винаги беше сигурна, че знае как да постъпи. Да я видя как преодолява трудните моменти беше наистина вдъхновяващо. Защото това означаваше, че аз също мога да ги преодолея.

Подходът му е простичък: той приближава до хората, пита ги дали искат да бъдат снимани и им казва за блога си, показва им и сайта си и, разбира се, пита дали искат да разкажат (поне част от) своята история. Въпросите, които им задава, самият Стантън казва, че са спонтанни – въпреки че си има и задължителни такива, които задава най-често. Все пак много зависи кой стои срещу него. В работата си той се среща с хора от всякакви професии, полове, възрасти и характери. Твърди, че е „обсесивна натура“ и това, че някой би могъл да го отхвърли и да не му позволи да го снима, не може да го обезсърчи. Така от 2010 година насам по собствени сметки е провел разговори с над 15 000 непознати. Извървява по минимум десет километра на ден, докато търси следващия обект за снимане. И да хроникира живота му.

Еволюция

Ежедневното търсене на пет или шест интересни човека, чиято история (или поне част от нея) да покаже, започва като хоби, но силният фокус и енергия на Стантън превръщат „Хората на Ню Йорк“ в един от най-успешните проекти с не-печалбарска цел, създавани някога. Цитатите, казва той, са това, което събира фенове и „харесвания“ в мрежите.

Наясно е, че понякога композицията, светлината и изпълнението на кадрите му не са перфектни и въпреки това напливът от хора постоянно нараства. Към настоящия момент, освен че има близо 12 500 000 фенове, Брандън постоянно получава запитвания от корпорации, свързани с маркетинг и реклама (които той отхвърля) и промоционални оферти (които също отхвърля). Сред офертите фигурира и такава на Canon за промотиране на техен фотоапарат. Брандън отхвърля офертата, защото не използва точно този модел – за сметка на това използва друг модел на Canon, EOS 5D Mark III, с който казва, че не иска никога да се разделя. За себе си твърди, че Facebook е променил живота му – без преувеличение. За него целият успех на HONY се дължи на тази платформа, която дава достъп на хората до множество нови и алтернативни форми на изкуство, подобни на тази на неговия проект.

 - Най-голямата ми цел в живота е да живея напълно нормално. Искам да се събуждам в легло всяка сутрин, да си взимам душ, да пия чаша кафе, да закуся и да прочета вестника.

Именно там той намира и своята аудитория – защото „Хората на Ню Йорк“ не би могъл да бъде промотиран по обичайния начин – чрез търсачки, да речем. За сметка на това Faceboоk помага на потребителите си да намират именно това, от което имат нужда.

Брандън е инатлив и упорит в това, което прави, и твърди, че няма проблем с изкарването на пари от професията си на фотограф. Иска обаче той да решава как се случва това. Продава свои снимки, прави благотворителни изложби и не съди никого, който използва снимките му без разрешение – вместо това моли компаниите, решили да ползват негова снимка, да дарят на някои от каузите, на които той е дал гласност. А те са изключително много.

- Майка ми почина през август.
- Кое беше любимото ти нещо у нея?
- Чувството й за хумор.
- Разкажи ми случка, когато чувството й за хумор е било ценно за теб.
- Може би когато бях в гимназията и тя влезе в стаята ми, докато с гаджето ми правехме секс. Бях прекалено засрамен да се прибера вкъщи, затова тя звънна на гаджето ми и помоли да говори с мен. Когато взех слушалката, тя каза: "На бас че ти падна моментално, а?"

Нов жанр фотография

Противно на очакванията на повечето хора в началото, идея­та и проекта на Брандън са само и единствено с цел хората да се свързват повече помежду си. С оглед на това, че технологиите колкото събират, толкова и разделят хората, проектът му се превръща в оазис на емоциите и смислената комуникация между непознати хора. Напълно лишен от агресия и изпълнен със състрадателност, „Хората на Ню Йорк“ събира емпатични личности, които в един момент започват да си помагат едни на други.

Много от историите, разказани под фотографиите му, се отнасят до хора, които се нуждаят от средства за едно или друго нещо. HONY променя живота им благодарение именно на силата на емпатията и на свързаността един с друг, която сякаш се възражда чрез работата на Брандън.

- Невероятно е колко много неща прихващаш подсъзнателно от родителите си. Винаги се опасявам, че на децата ми им е студено и затова винаги ги навличам с прекалено много дрехи, когато излизаме. А наскоро с жена ми намерихме една моя снимка, на която съм на четири години и съм облечен с четири якета.

Например, когато той споделя историята на Видал Частанет, тринайсетгодишно момче от Бруклин, което разказва за най-голямото влияние в живота му, директорката на училището, в което учи – Надя Лопес. Тя възпитава децата, че образованието ще ги отведе където пожелаят по света – че могат да бъдат всичко, което си пожелаят. Брандън стартира фонд за дарения с цел да събере 100 000 долара – достатъчно, за да изпрати целия клас на Видал на екскурзия до университета Харвард, за да видят къде биха могли да отидат. Даренията обаче надхвърлят милион и сега ще бъдат използвани за подпомагането на три различни учебни програми в училището за следващите десет години, както и за стипендия на деца в неравностойно положение. Това е само един от примерите – други включват събиране на над 318 000 долара за пострадалите от урагана „Санди“, 83 000 в помощ на семейство, опитващо се да осинови дете от Етиопия, и други. Брандън Стантън се надява да създаде нов жанр фотография – успешна не заради нещо удивително като техника и стил, а заради отделеното човешко време, атмосферата на Ню Йорк и шарените хора (и истории), срещнати там.

Снимки: Humans of New York

Изключ! Детоксикация от смартфона