OUYA – година по-късно

Наскоро съвсем случайно осъзнах, че малката Android конзола OUYA (видео ревюто ни – тук) заема място под телевизора ми вече малко повече от година. Не използвам "съвсем случайно" и "заема място" без допълнително значение. Спомних си за OUYA от мейл, който екипът зад конзолата ми изпрати, за да ме запознае с новите игри, налични в магазина. "Заема място" за съжаление е най-точната комбинация от думи. Първото нещо, което ще направя след написването на този текст, е да избърша двата контролера и самата конзола от слоя прах, който се е събрал върху тях. Вероятно не съм я включвал от няколко месеца. Без да ангажирам читателите със своето мнение, смятам, че OUYA е мъртва. Но не в зародиш.

Първите няколко месеца

Трябва да призная, че бях огромен, дори тенденциозен фен на OUYA още по време на Kickstarter кампанията. И не бях сам – повечето геймъри, били те рекреационни или хардкор, биха се радвали доминацията на Sony, Microsoft и Nintendo (донякъде) да бъде раздвижена от четвърти играч. Привлекателният дизайн, популярните имена, ниската цена и някои от първите игри успяха да ме убедят, че OUYA може да е малката инди конзола, която ще внесе глътка разнообразие в гейминг света.

Няма да преувеличавам, за около месец играех на OUYA повече, отколкото на всяка друга конзола, която притежавам. Всъщност повече от всяка платформа, включително iOS. Това е отлично постижение, особено имайки предвид, че надали е имало ден, в който не съм включвал доброто старо Wii за няколко игри тенис. OUYA е чудесен начин за разчупване на леда и започване на дълги среднощни разговори с нови и стари приятели, които се вълнуват от технологии и/или гейминг. Малката алуминиева кутия и характерните контролери веднага привличат погледа. По-отдалечените от индустрията питат: "Това новият Xbox ли е?", а други веднага преминават към: "Хайде да цъкаме на OUYA-та." Игрите, за които писах в ревюто на конзолата, все още са изключително забавни. За съжаление не са достатъчни, за да оправдаят покупката.

Постепенна загуба на интерес

След като вече бях играл Hidden in Plain Sight, Get On Top и Towerfall с практически всички хора, които познавам, бедното портфолио на OUYA започна да се усеща болезнено. Редовно посещавах магазина и свалях десетки демота на нови игри. Не мога да твърдя, че бройката е малка – в рамките на повечето сесии откривах заглавия, които изглеждаха интересно. Над 90% от тях обаче се оказаха разочароващи, включително такива, за които платих.

Година по-късно все още не мога да кажа, че съм открил игри, които да са на нивото на споменатите в началото на абзаца. Всичко това е повече от логично: Джули Урман и компания продадоха достатъчно конзоли, за да се превърнат в един от най-успешно финансираните проекти в Kickstarter на всички времена, но не и достатъчно, за да станат интересни за разработчиците. Изискванията за ексклузивност и задължително безплатно демо изглеждаха революционно за потребителите, но са твърде крайни за разработчиците, особено имайки предвид, че идват от съвсем нова компания без никакви сигурност и традиции. По-късно компанията се отказа от задължителните демота, но вече бе късно, а не те са основната причина за провала.

Статията продължава на следващата страница.

Днес

Всеки случаен поглед към прашната OUYA под телевизора ми днес навява тъга. Постепенно емпатията към оптимистичната компания обаче се замества от досада и все по-често си задавам въпроса, дали да не изпратя конзолата в шкафа и да освободя един HDMI порт за нещо по-полезно.

Все още не съм се сдобил с конзола от ново поколение, но предполагам, че това ще бъде денят, в който OUYA ще се отправи към недрата на шкафа с бракувани джаджи. Ако трябва да бъда честен, заедно с Leap Motion (също Kickstater проект, който не остаря добре) тя ще бъде едно от устройствата, от които съм се отказал най-бързо. В магазина за игри и приложения продължават да се появяват нови заглавия, конзолата дори получава ъпдейти с нова функционалност, но качественото измерение на съдържанието става от трагично по-трагично.

Трудно ми е да опиша с думи колко тъжни са повечето нови игри. Голяма част от тях изглеждат като първите проекти на пъпчиви гимназисти, докато друга, по-малка, но достатъчна, за да направи впечатление част е посветена на всевъзможни безчувствени, цинични опити за хумор. Не съм сигурен дали екипът на OUYA все още цензурира съдържанието в магазина, но предполагам, че в отчаян опит за повече съдържание Урман и компания вече допускат всичко. Наистина софтуерният портал на OUYA е тъжно, тъжно място, класациите на което са водени от емулатори и не особено добри портове на ретро класики.

Какво следва?

Повечето технологични и икономически анализатори вече са обединени около мнението, че OUYA е мъртва. Тази година компанията пусна в продажба обновена версия на конзолата, но разликите са минимални, а цената е дори по-висока. В най-оптимистичния развой на събитията планът на Джули Урман за вграждане на OUYA в телевизори и други домашни устройства като бонус функционалност ще се сбъдне. За съжаление не съм сигурен, че дори това е възможно. Какви са вашите впечатление от OUYA? Споделете в коментарите.