Тъмната страна на технологичните навици

Постоянството надали може да се определи като лоша човешка черта. Родители, учители и преподаватели се опитват да ни я внушат в продължение на години. Съвсем друг обаче в въпросът с навиците, които граничат с, казано накратко, инат. Човешката психика е устроена така, че винаги търси познатото, без значение дали то е лошо или добро. Важно е, че то е известно. Именно затова по-голямата част от съвременните потребители са склонни да изберат даден бранд храна, например, и да не помислят да го сменят до края на живота си. Този ход може и да е положителен, например в случай, в който компанията наистина запазва невероятното качество на своя продукт и никоя друга на успява да го задмине. Със сигурност си спомняте за поне няколко вековни марки, които продължават да са на първо място в потребителското съзнание от самото начало. В повечето случаи обаче навикът и отказът за активно търсене след задоволяване на нуждите се оказва лошо решение. Това, че даден продукт е достатъчно добър, не означава, че някъде до него, на щанда в супермаркета, няма по-добър, с по-слабо известен бранд и по-слабо доверие от масовия потребител. Същото се отнася и за нов продукт на същата компания. 

Е, ако можем да си позволим да използваме един и същ вид кетчуп цял живот, например, стагнацията в областта на технологиите е нещо, което трябва да изкореним в зародиш. 

Всичко ново трябва да умре

Историята показва, че по-голямата част от жителите на света са настроени крайно негативно към всевъзможни промени. Трябва да бъдем щастливи, че живеем във време, в което този феномен постепенно става по-слабо изявен. Спомнете си какво са мислели всички за "лудите" братя Райт и техния летателен апарат или за "наивното" предположение на Александър Греъм Бел, че двама души могат да разговарят посредством глас, без да се намират в пряка видимост. Сами разбирате колко погрешно е това схващане, което, за щастие, не е успяло да забави хода на прогреса твърде много. В противен случай дори иновация като овладяването на огъня би била немислима. 

В наши дни обаче отричането на нови идеи в технологичния сегмент не е чак толкова рядко срещано явление. 

Нови версии на Windows

Поглеждайки към цифрите откриваме, че Windows XP все още има срамно голям пазарен дял. Почти по правило всяка нова версия на Windows бива отритната, особено от самозваните технологични експерти, които продължават да използват Windows XP с класическия, сив интерфейс. Явлението се наблюдава и при Windows 8, чийто изключително различен и иновативен интерфейс буквално се заплюва, често от хора, които дори не са се докосвали до компютър или таблет с тази операционна система. В такива моменти потребителите са склонни да откриват само лошите страни на дадена новост. Достатъчно е да се подаде една миниатюрна идея, която да разпали пламъка на добре известната на всички интернет омраза или хейт. Какво обаче означава "лоши страни" и можем ли изобщо да говорим за такива? Нима по-правилният израз не е "нови страни"?

Примерите продължават на следващата страница.

Новото поколение мобилни платформи

iOS, Android (и отчасти Windows Phone) са навсякъде. Пазарният дял на добрите стари Symbian и Windows Mobile, за щастие, се срива с изключителна скорост, отстъпвайки път на платформи, които са съобразени със съвременния начин на живот. 

Въпреки това, особено ако следите форуми и коментари в технологични сайтове, ще установите, че привърженици на Symbian продължават да съществуват. Те са склонни да се разделят със сериозна сума за Nokia 808 PureView заради нейната 41MP камера и изобщо не се вълнуват от факта, че не получават актуален смартфон. За тях критериите за избор на подобен тип устройство са замръзнали в 2006 г., когато Nokia N95 все още бе смартфон-мечта, а цифрите в спецификациите бяха всичко.

Да живеят мишката и клавиатурата

Държа да започна с уточнението, че комбинацията от мишка и клавиатура действително има сериозни предимства в не една сфера. Целта на абзаца далеч не е да ги омаловажи. Въпреки това пламъкът, с който феновете на технологичната стагнация защитават тази комбинация от периферия, е на ръба между трагичното и забавното. За тях дори тракпадът не е нищо повече от безсмислица, а какво остава за сензорни дисплеи, навигация с движения, гласови асистенти и т.н. 

Макар и по-малко, в мрежата все още се откриват привърженици на навигационните бутони под дисплеите, били те физически или сензорни. В зората на Android смартфоните те бяха доста популярни, но бързо стана ясно, че платформата няма нужда от тях. 

Десктоп срещу лаптоп

Както отбелязахме в статията "Краят на десктопа: работната станция на бъдещето", вече живеем във време, в което добър ноутбук може да замени пълноценно настолна работна станция, особено в комбинация с нужните аксесоари и голям монитор. По-закоравелите десктоп потребители обаче отричат това и достигат до крайности. Защо? Защото при първия (винаги най-определящ) им сблъсък с преносими компютри те все още са били негодни да заменят PC-тата или Mac-овете си. 

В този ред на мисли, технологичната стагнация често е стимулирана именно от дезинформация. Тъжно е, че понякога тя е умишлена. Ситуацията се описва перфектно от народния израз "Кон с капаци".

Прагът на свикване

Навиците са чудесни. Надали някой би отрекъл, че последователната и логична работа с какво да е устройство води до по-висока продуктивност, а изграждането на лични парадигми може да бъде само плюс. Разковничето на проблема със свикването с нови технологии, софтуер, принципи или дори малки промени в работното поле със сигурност се крие в прага на свикване. 

Зад този, вероятно глупаво звучащ на български израз, се крият времето и усилията, които полагате, за да развиете нов навик, без значение дали той замества стар или го допълва. Просто пример - трябват ни дни или дори седмици, за да развием мускулна памет за нова клавишна команда. Месеци или дори година, за да пишем бързо и вярно на нова подредба на клавиатурата. Понякога години, за да преминем от един софтуер или дори операционна система към други. 

Повечето технологични преходи обаче са далеч по-бързи и лесни. За да ги оцените правилно не мислете колко време губите в началото, когато те все още са нови. Дайте им шанс и сравнете продуктивността си след като те успеят да се настанят в работното ви поле. 

Следващият път, когато стартирате компютъра си, отбележете какво не ви допада, кои начални прозорци, които затваряте механично вече година, намирате за ненужни, кои икони трябва да бъдат на десктопа ви и кои - не. Забравете за времето, което ще ви отнеме този анализ. Помислете за времето, което ще спестите след него. 

След това продължете с по-значителна крачка.