Google е вероятно единствената компания в света, която се е разрастнала толкова бързо и в толкова много посоки, че дори за технологичните ентусиасти е трудно да следят всички проекти, които се разработват от нея. Това се отнася за ръста на пазарната й стойност и приходите, за броя на хората, които ползват Google, за да следят новините или да получат информация, за броя на рекламодателите, ползващи услугите на сайта и т.н

Но такъв устремен подем е достатъчен да предизвиква безпокойство - както параноично, така и оправдано. Списъкът с тези, които мразят Google или се страхуват от него, става все по-дълъг. Телевизионни мрежи, книгоиздатели и собственици на вестници имат усещането, че търсачката е завоювала позициите си, използвайки техните продукти, без да плаща за това. Но големият нов страх е свързан с поверителността на данните за неговите ползватели.

Бизнес моделът на Google приема, че хората ще доверяват на компанията все повече информация за живота си (и те го правят), която ще бъде складирана на сървърите й. Тези данни започват със статистически файлове, в които се отразяват търсенията на потребителя, което всъщност представлява информация за неговите интереси и как той е реагирал на рекламите, които вижда в сайта. Често тяхното съдържание се разпростира и до имейла на потребителя, до негови контакти, документи, снимки, видеоматериали и т.н. Вече се включва дори и точното местоположение на потребителя (чрез номера на мобилния му телефон).

Google знае всичко! (буквално)

 

 

s

Някои потребители сравняват Google с Microsoft, но еволюцията на търсачката всъщност е по-близка до тази на банковата индустрия. Така както финансовите институции са станали хранилища на парите на хората и по този начин - пазители на лична информация за техните финанси, Google се превърна в „попечител" на далеч по-обширна и по-интимна информация за индивида. Разбира се, това се отнася и до конкурентите като Apple, Yahoo и Microsoft, но поради самата скорост, с която Google събира тази съкровищница от информация, компанията ще трябва да провери и до какви предели обществото може да понесе това.

Все по-често ставаме свидетели на регулаторни практики в различни държави по света, които целят да ограничат устрема на Google да се намесва в живота на хората. Оплакванията са за арогантност от страна на Google, въпреки че в повечето случаи това е мнението на съперници, за които „гроздето е кисело". Това в края на краищата е фирмата, избрала за свое корпоративно мото фразата „Не бъди зъл". А както шефът й Ерик Шмит категорично напява, целта й „не е да прави пари", а „да промени света".

Но задавали ли сте си въпроса, какво знае Google за мен?? Истината е, че Google знае ВСИЧКО, и то буквално. Десетките известни и не толкова известни услуги на компанията са гръбнакът й, по който тече цялата информация за самите нас. Google знае каква музика обичате, какви филми харесвате, къде живеете, къде пазарувате, в колко часа ставате, кои сайтове посещавате и т.н. и т.н. Да, звучи неприятно една компания да знае всичко за теб, но в крайна сметка информацията се споделя доброволно и всеки сам избира да направи това.

От обществена гледна точка основният принос на всички компании идва от това, че реализират печалби, а не че раздават безвъзмездно блага. А Google е добър пример. Като се оставят настрана всичките празни приказки за корпоративен алтруизъм, за „доброта" на световната интернет мрежа, суперсилата й произтича от това, че тя доставя услуга, която потребителите смятат за много полезна - помага им да намерят информация (безплатно) и позволява на рекламодателите да представят своите продукти, като фино се прицелват в тази аудитория.

 

Мечтаната работа

 

s

 

Google продължава да е мечтаният работодател за младите хора в Европа и САЩ. Размахът, с който работят Лари Пейдж, Сергей Брин и Ерик Шмит, кара всеки амбициозен и желаещ да постигне нещо значимо в живота си млад човек да иска да се присъедини към редиците на Google.

Няма да е много пресилено, ако кажем, че Google се е превърнала в нещо като малка държава с всеобхватна политика. На проектите, които се развиват от компанията, могат да завидят и най-развитите държави в света. Само погледнете мащаба на Project Loon, слънчевата електроцентрала в пустинята Мохаве (Калифорния), самоуправляващите се автомобили и Moonshot Thinking!

Ето защо лично аз, а и вярвам още много хора си задават въпроса, в какво се превръща Google... Дали компанията ще продължи да спазва мотото си „Не бъди зъл“, след като притежава толкова солидно количество информация за всеки от нас, имащ досег от онлайн пространството, или някой ден може да се превърне в SkyNet (изкуствения интелект от Терминатор)?

s

Определено може да се каже, че Google ще продължи да бъде основен фактор в интернет, но е трудно да се прогнозира в какви форми ще преминава. Битките „кой кого и какво да притежава” тепърва предстоят. Наред с това трябва да бъде наистина осъзната, оценена и доразвита социалната роля, която глобалната мрежа може да заема в живота на хората по света и възможностите, които предлага. А всички ние трябва да се научим да не се доверяваме на която и да е компания сляпо, колкото и да ни изглежда добра!

НЕ, това не е статия против Google, това е статия, с която искам да ви "събудя" един вид, за да поразсъждавате над евентуалните негативни сценарии. И тук не става дума за някакви конспиративни теории, които някои хора обичат да развиват. Тук става дума за нашия адекватен поглед над компании с мащаба на Google и това, което ни се предлага „безплатно“.

 

 

Тагове: