Тема стара като света. Дискутирана неведнъж и винаги без ясен отговор и изводи. Откакто съществува софтуер (и игри), съществуват и пиратите – анонимни групи, съставени от хора с много специфичен вид умения, които премахват вградените защити срещу копиране и предлагат „безплатни“ версии за масите.

Вижте още: Топ 10 на най-яките предстоящи инди игри за 2021 (ВИДЕО)

Противно на широко разпространената заблуда, почти всички кракерски (пиратски) анклави всъщност не извличат никакви ползи от самия процес на разбиване на защити. Те също така са напълно отделни от групите, които разпространяват вече кракнатия продукт (или игра), които групи вече най-често са облагодетелствани по един или друг начин от подобни действия.

Причината да отворим пак тази незараснала рана в тялото на световната гейминг общност, е появилата се неотдавна пиратска версия на иначе отличната Resident Evil: Village.

В самата ѝ поява няма нищо кой знае колко специално – всички отдавна сме наясно, че рано или късно защитата на всеки един софтуерен продукт бива разбита и той се появява по специалните „карибски“ магазини.

Знаменателното в случая е, че Village е поредното игрално заглавие, което на РС (най-уязвимата от пиратство платформа по всеобщо мнение) върви значително по-добре в… пиратската си версия.
Защо е така и как този факт налива ново масло в огъня на „за и против пиратството?“ – да видим…

По-добрият Resident Evil?

Всеизвестен факт е, че пиратството обикновено е Тема N:1 най-вече в РС гейминг средите. Конзолите поради по-специфичните си хардуерни особености са засегнати от него в значително по-скромна степен. Дори и там където съществуват методи за нелегално стартиране на пиратски софтуер (игри) върху тях, това изисква доста задълбочени знания и умения от страна на потребителите (геймърите) и затова сравнително малка част от тях рискуват да се захванат с подобни упражнения. Още повече това може да доведе до дългосрочни негативни последици за тях – например временен или перманентен бан от някоя от онлайн услугите на големите конзолни компании, като Xbox Live и PlayStation Network.

Виж, на РС особено през последните години процесът на сваляне и инсталиране на пиратски софтуер стана по-лесен от детска игра и вече отдавна не е по-различен от сваляне и инсталиране на произволно приложение в дигитален вид.

Дори процесът на кракване (замяна на оригиналните изпълними и системни файлове с такива с отстранена защита) е меко казано безпроблемен и изцяло автоматизиран – в краен случай изисква само едно просто copy + paste в съответната директория на играта.

Именно поради тази причина големите гейм корпорации от десетилетия поддържат упорито мнението, че РС пиратството генерира гигантски загуби за тях, при това ежегодно – загуби, които според тях се дължат на пропуснати продажби.

Естествено през годините тази теза нееднократно е оборвана от твърди факти, които най-малкото доказват, че в действителност проблемът, наречен „софтуерно пиратство“ е много по-комплексен и изпълнен с нюанси, отколкото твърдят корпоративните овърлордове.

Един такъв безспорен факт е, че съществува една немалка група РС геймъри, които при никакви обстоятелства не биха заплатили за един или друг вид игрален продукт и тук проблемът далеч не е цената. Те биха го изпиратствали дори да им се предостави напълно безплатно. Много големи компании, най-емблематичната сред които безспорно са поляците от CD Project, от години поддържат политика на пълен отказ от каквато и да било копирайт протекция. Те не просто отказват да имплементират защита срещу копиране – за тях разпространението на незащитени игрални продукти е добър бизнес благодарение на платформата им GOG (Good old Games). В основата ѝ нейният бизнес модел е основан именно на договаряне на права за разпространение на видеоигри (първоначално по-стари заглавия, но напоследък и доста актуални) без каквито и да било ограничения за копирайт защита. Понастоящем пазарната капитализация на CD Project e над 100 милиона евро, а заглавията ѝ са сред най-популярните и най-добре продаващи се в света, така че очевидно липсата на защита по никакъв начин не пречи на полската компания да печели отлично.

Въпреки това проблемът остава и CD Project са по-скоро рядко изключение в една индустрия, която все още тежко залага на все по-комплексни и скъпи средства за защита от неоторизирано разпространение. Най-често използваното в последно време такова средство е Denuvo – защита, която се появи преди десетина години като един от най-сигурните и надеждни методи за копирайт протекция и почти незабавно беше намразена пламенно от всички РС геймъри. Основната причина за това обаче далеч не се коренеше във факта, че Denuvo спря достъпа им до „безплатни“ пиратски игри. Напротив – причината беше, че имплементирането на защитата по-често създаваше проблеми на напълно легалните потребители, платили си съвестно за играта, докато пиратите, свалили я напълно безплатно от интернет, но с отстранена защита, се радваха на отлична производителност и безпроблемен гейминг.

Да влезе осъденият

В случая – Resident Evil: Village. Играта се появи преди около 2 месеца и беше посрещната с масово одобрение от феновете и пресата. Единственият малък проблем, свързан с нея, беше, че за РС играчите, които се предполагаше, че трябва да се насладят на един вид ултимативната ѝ версия с всички „екстри“ (HDR, Ray Tracing, 4К резолюции без ограничения във фреймрейта), нещата далеч не бяха безпроблемни.

Много потребители докладваха изключително неприятно насичане на играта в много от динамичните сцени – проблем, решението на който очевидно упорито убягваше на разработчика и разпространителя Capcom дори месеци по-късно и след няколко софтуерни кръпки.

В началото на юли защитата на играта най-после беше разбита и о, чудо! – всички потребители на пиратската версия единодушно докладваха, че от досадното насичане няма и следа!

„Виновникът“ според специалистите се оказва именно печално известната Denuvo, използвана от Capcom за защита на играта срещу неоторизирано копиране и разпространение.

Естествено представителите на компанията, разработваща и предлагаща въпросната защита, за пореден път остро се противопоставиха на тези обвинения, но истината е, че това не е първият (а едва ли е и последният) случай, в който името на Denuvo се свързва с подобни проблеми.

Още през 2018-а например YouTube каналът Overlord Gaming показа със серия от независими практически тестове, че наличието на Denuvo увеличава времената за зареждане на определени игри с чудовищните от 50 до 80%. Denuvo беше тихомълком премахната от заглавия като Doom Eternal и Metro Exodus, след като беше доказано извън всякакво съмнение, че защитата предизвиква редица проблеми като крашове и сериозни сривове във фреймрейта.

Пак през 2018 година създателят на Tekken 7 Кацухиро Харада изказа предположението, че проблемите, на които се натъкват много РС потребители на играта, се дължат именно на Denuvo.

И това са само няколко изолирани примера от последните няколко години, но далеч не са единствените.

Наказание за легитимност

Подобни случаи очаквано не се посрещат особено топло от РС гейминг общността – особено частта от нея, която плаща за игрите, които играе. Поставете се на мястото на подобни съвестни играчи, които често преордърват любимите си заглавия или ги купуват on day one с идеята колкото да ги играят първи, толкова и да окажат така нужния финансов съпорт на гейм студиата, на които симпатизират.

В резултат срещу парите си (които никак не са малко и уви с времето стават все повече) се оказва, че получават по-нискокачествен продукт, отколкото, да речем, потребител, решил да не заплаща за играта и да я свали от торент в пиратска версия.

Много често гейм компаниите решават проблема, като (често без много шум) премахват защитите от игрите си малко след като те вече са излезли на пазара – такъв беше случаят с Doom Eternal и Metro Exodus.

За съжаление това не е особено честа практика и в повечето случаи корпорациите предпочитат да продължат упорито да настояват, че със защитата на играта им няма нищо нередно, въпреки десетките убедителни доказателства за противното.

Denuvo обаче има още един много неприятен страничен ефект върху крайните потребители на игралните продукти – нейното имплементиране струва пари, МНОГО пари. А това неизбежно оскъпява играта, и то не по начин, който помага на игралните студиа – тези, които най много заслужават парите на геймърите да спечелят повече.

Това е особено неприятна последица най-вече в светлината на факта, че дори самите създатели на Denuvo признават, че тяхната защита далеч не е съвършена и в най-добрия случай защитата играта от пиратите е за най-много месец или два. След което – да досещате се – неизбежно бива „счупена“ и всичко започва отначало.

Какво да се прави?

Разбира се, ако питате РС играчите, т.е. крайните потребители, за тях би било най-добре просто да имат Избор (и то именно с голямо „И“). Иначе казано, те вероятно биха предпочели всички компании в игралната индустрия да възприемат подхода на CD Project и вместо да третират потребителите си като потенциални престъпници, чисто и просто да им се доверят и да ги оставят сами да избират – дали да си купят продукта им, или да го свалят безплатно, т.е. да го изпиратстват.

По една или друга причина обаче болшинството гейм корпорации не са склонни да проявят подобно разбиране и настояват да продължават да защитават продуктите си с едно видимо несъвършено решение, което по-често създава повече проблеми на легитимните потребители, отколкото на пиратите.

Дали има изход от този омагьосан кръг, в който индустрията се върти от десетилетия? Вероятно има, но засега не изглежда някой да го търси активно. C'est la vie…