Защо добрият дизайн има значение

"Design is not just what it looks like and feels like. Design is how it works."

Стив Джобс

Не си позволих да преведа горния цитат, тъй като спецификите на българския език не работят в негова услуга. Крайно обобщено Стив Джобс твърди, че днешното схващане за дизайн на обикновените потребители е погрешно. Дизайнът не е означава външен вид или усещане, а начин на работа. Колкото и значимо да е това, голяма част от разработчиците продължават да инвестират повече в инженери и маркетинг, отколкото в дизайнери. Това е фундаментално грешно и вреди както на тях, така и на потребителите, а и на съответната екосистема. 

Android е истински хаос

Основната причина, която ме възпираше да премина към Android като основна платформа, е дизайнът. Отново под дизайн имам предвид не просто външния вид, а всички UI и UX особености на платформата. До версия 2.3 Gingerbread тя изглеждаше, меко казано, "зле" и ясно си личеше, че дизайнерският екип няма ясна идея за бъдещето на интерфейса на Android. Различните елементи имаха взаимно противоречащи си визии и начини на работа и лисваше постоянство. Като цяло Android бе истински хаос и по никакъв начин не можеше да ме накара да се замисля да изоставя iOS. 

Ситуацията започна да се променя постепенно с Honeycomb, а в Ice Cream Sandwich вече разпознах добре изглеждаща операционна система със съвременен, красив и най-вече смислен и единен интерфейс. Достигайки до анонса на Jelly Bean преди седмица, вече съм склонен да твърдя, че Android вече има относително по-добър интерфейс от iOS. 

За съжаление същото не може да се каже за приложенията в Google Play, почти всички от които са тъжна шега на фона на iOS алтернативните си. Това има огромно значение, тъй като прекарваме огромна част от времето си в софтуер от трети страни, а не в красивия калкулатор или в настройките. 

Тежкото наследство на 2.*

Искаме да го признаем или не, тъмното минало на Android има огромна роля за хаотичното състояние на приложенията в Google Play в наши дни. Преди представянето на Ice Cream Sandwich Google нямаше ясни изисквания (за съжаление дори сега са само препоръки) за това, как трябва да изглеждат приложенията за Android. Достатъчно е да посетите Google Play (play.google.com, ако нямате Android устройство) и да започнете да разглеждате съдържанието. Не, не препоръчания от Google софтуер. Преминете към класациите и категориите. Бързо си създаваме лошо впечатление за приложенията от техните иконки, които обикновено не са особено добре реализирани. Преминаваме през описанията, които често са написани на някакво странно подобие на английски - в такива моменти се питам дали разработчиците използват Google Translate или обучена маймуна за тази цел. 

Достигаме до основния проблем, предвещан от иконките и текстовете - UI (User Interface) и UX (User Experience). Не мога да се ангажирам с дори приблизителен процент, но съм сигурен, че поне 7/8 от цялото съдържание на Google Play е зле реализирано, при това без да преувеличавам. 

Каква ли е причината за това?

Защо? 

Вляво виждате как изглежда неофициално Google Reader приложение за iOS. Сравнете с официалното на Google от предишната страница. Неведнъж съм се питал как е възможно приложенията за толкова добре изглеждаща и работеща платформа да са толкова плачевно неинтуитивни и откровено грозни. Не се ли вдъхновяват разработчиците от труда на Матиас Дюарте и неговия екип? Отговорът е в последното изречение. Според личните ми наблюдения повечето малки студиа и разработчици в екосистемата на Google не наемат отделни дизайнери, било то графични или интерфейсни. Голяма част от софтуерните инженери (програмистите) са склонни да подценяват значението на дизайна и да се отнасят към "префинените" дизайнери с пренебрежение, смятайки, че самите те създават "съществената", "работещата" част, "съдържанието", а дизайнерите се грижат за "незначителното", "обвивката". Именно заради поставянето на дизайна на толкова ниска позиция в пирамидата на приоритетите те преценяват, че могат да се справят сами, без да инвестират в допълнителен човешки ресурс. 

Друга причина е цялостно по-ниските печалби от Android разработка спрямо iOS. Подготвям се за армия от Маунтин Вю ентусиасти, които ще ми обяснят колко повече са устройствата с Android в общ план. Голяма част от потребителите на платформата обаче не купуват софтуер, а използват само безплатни приложения. Не са малко и тези, които изобщо не знаят какво представлява Market/Play иконката в менюто им, тъй като не достигат по далеч от приложенията "Телефон" и "Съобщения". Не отричам, че подобен тип потребители се откриват и при iOS, особено в България, където i-устройствата са изкривен статус символ. В световен мащаб обаче iOS потребителите плащат много повече за софтуер и имат по-добра култура за оценяване на добрите и лошите приложения (последните не са малко и в App Store). 

По-лесното пиратство под Android също оказва негативен ефект върху отделените време и внимание от страна на разработчиците. Важно е да отбележим още, че средата за разработка на iOS e с няколко идеи по-добре реализирана и предполага създаването на по-добър софтуер. Ключова нейна част е системата за изграждане на интерфейси, която все още е на поне една светлинна година пред Android. 

Основните виновници за лошите приложения, които продължават да се появяват в Google Play дори сред Ice Cream Sandwich и Jelly Bean, обаче не са сред горните. Те всъщност са две, а имената им са "потребители" и "разработчици". 

Следейки рейтингите и коментарите под заглавия в Google Play, разбирам, че преобладаващата част от Android потребителите нямат или поне не демонстрират особено завишени критерии за избор на софтуера, който използват. Докато добре реализираните приложения не се измъкнат от масата и не се изкачат до върха по рейтинг и сваляния, няма как слабите разработчици да осъзнаят, че грешат. 

Още по-голяма вина обаче имат самите автори на приложения. Количеството софтуер, който се появява първо за iOS, а по-късно за Android, е огромно. Проблем е, че на зеления робот се гледа като на допълнително средство за изкарване на още (малко) пари, а не като на равностойна екосистема с потребители, които не са просто наливащи пари овце, и изисквания и специфики, които е добре да се спазват. 

Едно е сигурно - за Android, също както и за iOS, може да се разработва наистина качествен софтуер. Пример за това са Twitter клиентът Boid, официалното Google+ приложение, четецът за новини Pulse, инструментът за споделяне на контакти Bump, хранилището за статии и новини Pocket и клиентът за Instapaper Papermill.