Изследователският център на Xerox в Пало Алто, Калифорния, е създал много новаторски компютърни технологии, включително Alto - първия персонален компютър с графичен потребителски интерфейс - и първия лазерен принтер.

Центърът PARC е известен и с изобретяването на Ethernet - мрежова технология, която позволява високоскоростно предаване на данни с помощта на коаксиални кабели. Съвсем заслужено с течение на времето Ethernet се превърна в стандартна кабелна локална мрежа в целия свят и се използва широко в бизнеса и домовете. Тази година, половин век след раждането си, тя беше отличена като знакова от Institute of Electrical and Electronics Engineers (IEEE).

Развитието на Ethernet започва през 1973 г., когато Чарлз П. Текър, който работи по дизайна на компютъра Alto, проектира мрежа, която да позволи на Alto да комуникират помежду си, както и с лазерни принтери и с портала на PARC към ARPANET. Изследователят от PARC Робърт М. Меткалф, член на IEEE, поема предизвикателството да създаде технологията. Скоро към него се присъединява компютърният учен Дейвид Богс.

Меткалф и Богс са имали два водещи критерия: мрежата е трябвало да бъде достатъчно бърза, за да поддържа техния лазерен принтер, както и да свързва стотици компютри в една и съща сграда.

Дизайнът на Ethernet е вдъхновен от мрежата Additive Links On-line Hawaii Area network (ALOHAnet), радиобазирана система в Хавайския университет. При нея компютрите са предавали пакети, предшествани от адресите на получателите. Ако две съобщения случайно се "сблъскат", компютрите, които са ги изпратили, изчакват произволен интервал, преди да опитват отново комуникация.

Меткалф излага предложението си, наречено тогава "Мрежата Alto Aloha" във вече известната бележка до колегите си. Използването на коаксиални кабели вместо радиовълни би позволило по-бързо предаване на данни и би ограничило смущенията. Кабелите също така позволяват на потребителите да се присъединяват към мрежата или да излизат от нея, без да се налага да изключват цялата система.

През 1973 г. Меткалф и Богс проектират първата версия на това, което днес е известно като Ethernet. Мрежата успява да изпрати данни със скорост до 2.94 мегабита в секунда и е достатъчно бърза, за да захрани с информация лазерния принтер на разработчиците.

Те продължават да разработват технологията и през 1980 г. PARC пуска Ethernet със скорост 10 Mb/s. Актуализацията е направена в сътрудничество с изследователи от Intel и Digital Equipment Corp. (DEC), за да се създаде версия на Ethernet за широка индустриална употреба. Версия 2 е публикувана през 1982 г. и става известна като Ethernet II. Официалната стандартизация става факт с публикуването на IEEE 802.3 на 23 юни 1983.

Понастоящем фамилията IEEE 802 се състои от 67 публикувани стандарта, а 49 проекта са в процес на разработване. Комитетът работи с агенции за стандартизация по целия свят, за да публикува някои стандарти IEEE 802 като международни насоки.

Снимка: Unsplash

Виж още: Това са първите екипи за футбол на Луната