Най-странните форми на модерното изкуство

Изкуството, благословията на човека да умее да създава от мислите си образи върху скала, дърво, хартия или върху нещо друго вероятно води началото си от самото начало на цивилизацията. Не знам изобщо дали трябва да се обяснява какво значение има изкуството върху историята на човешкия род. Но съм сигурен в едно-едничко нещо – че древните пещерни художници и повечето техни наследници едва ли биха могли да си представят до какви странни измерения и форми може да достигне съвременното изкуство в стремежа си да се развива и да бъде оригинално.

Дали следващите ултрамодерни начини за изразяване на мислите и чувствата са оригинални, новаторски или са просто поредната интернет-щуротия, сътворена само с цел да се направят повече импресии и да се спечели здраво от Google Ads, оставям да прецените вие.

 

Анаморфоза

Всъщност този тип изкуство не е толкова ново или непознато, но е много интересно и затова е включено в списъка. То представлява техника за рисуване на изображения по такъв начин, че могат да бъдат разбрани и осъзнати погледнати само под точно определен ъгъл. Например при един от вариантите за анаморфозата, правилното изображение се вижда само погледнато в огледало.

 

 

Един от първите художници, който е използвал анаморфозата е Леонардо Да Винчи, а след това такъв тип изкуство е демонстрирано през Ренесанса. През вековете техниката еволюира и се простира от триизмерни изображения, нарисувани върху хартия до жестоки улични рисунки имитиращи цели пропасти в земята, които разбира се не съществуват, но ако гледате под определен ъгъл може да ви се завие свят.

Интересен вид анаморфоза е приложена при типографията от студентите по графичен дизайн Джоузеф Игън и Хънтър Томпсън, които оцветяват стар олющен коридор в техния колеж по такъв начин, че когато се намирате в края му, виждате само някакви безмислени черти, но отдалечавайки се назад по него цялостната картина се изяснява до такава степен, че можете само да се чудите как е създадено подобно нещо. Вижте го на видеото.

Повечето от младите анаморфни художници са почитатели на модерния майстор на анаморфизма, швейцареца Фелис Варини.

 

Фотореализъм

Още от началото на 60-те години на миналия век фотореалистичната вълна залива определена гилдия от художниците и те започват да създават шокиращо живи изображения, практически неразличими от снимки. Копирайки дори най-дребните детайли, които камерата може да улови, „фотореалистиците“ са способни да създават картини от картината на живота. Течението се нарича още суперреализъм или хиперреализъм и включва не само рисунки, но и скулптури.

 

 

Известни имена сред хиперреалистите са Ричард Естес, Одри Флак, Робърт Бехтли, Чък Клоуз и скулпторът Дуейн Хенсън, създаващи толкова реалистични творби, че те изглеждат буквално като живи.
За жалост това течение не е особено харесвано от критиците, които често смятат, че това е само едно механично действие, изпипано до съвършенство и в него няма никаква идея и стил.

 

Рисуване по мърляви автомобили

Тук не става дума да минете покрай някой мръсен Москвич и да напишете на него трибуквената обидна дума. Рисуването върху покрити с прах и кал превозни средства реално няма репутацията на голямо изкуство, а почитателите му са доста по-амбицирани от това просто да напишат „измий ме“. Като разгледате повече кадри обаче ще видите, че някои от произведенията им са толкова красиви и оригинални, че след това може наистина да не желаете повече да миете колата си.

 

 

52 годишният дизайнер Скот Уейд се е превърнал в знаменитост, заради невероятните си рисунки създавани върху прашни прозорци на коли. Той започнал отначало да драска с пръсти и нокти анимационни герои върху дебелия слой прах по колите из Тексаските пътища. Днес обаче използва четки, прах и сешоари, за да нанася слоя за рисуване умишлено.

Уейд е признат от арт обществото и често е наеман от рекламодатели, където може да демонстрира уменията си. Въпреки, че той предпочита да работи върху стъкло покрито с няколко слоя прах, той често използва и „нечестни“ методи, като намазването на прозореца с маслен слой и налепването след това на прах със сешоар, за да се създават по-качествени изображения.

Рисунки с „биологични течности“

Може да ви се струва странно, но до наши дни толкова много художници са използвали органични флуиди за създаване на произведенията си, че ако направим списък, то той ще е огромен. Ето ви само върха на този „гнусен айсберг“. Например австрийският творец Херман Нич използва урина и сериозни количества животинска кръв, създавайки страховитите си картини. Неговите произведения са наследство от тежкото му детство през Втората световна война, като през годините са предизвиквали много пъти яростни критики и дори съдебни дела.

 

 

Бразилският художник Винисъс Кесада е известен със своите серии картини, наречени Blood Piss Blues. Кесада работи само със собствената си кръв, отказвайки да ползва животинска или дарена. Картините му представляват богати на червени оттенъци изображения (ясно защо), но с добавки от жълто и малко зелено, като цялостното усещане е доста сюрреалистично. Някои от по-известните му творби са Mr. Monkey, на която се вижда пушеща цигара маймуна с очила направени от гейм контролер на Nintendo конзола или Telemptyness – демонстрация на вманиачаването на едно момче по телевизията.

 

Живопис с части от тялото, вместо четка

В шантавите изкуства се използва не само кръв и урина за рисуване, но понякога четките и моливите са заместени от други… неща. Тим Пач, познат още с псевдонима Pricasso (игра на думи с името на великия Пикасо) използва вместо четка… познахте – пениса си. 65 годишния австралиец обаче не се ограничава само с този единствен инструмент, а използва за картините си още скротума и дупето си. Откачената си идея той реализира от десетина години насам, а популярността му нараства.

 

 

Кира Айн Варзеги пък използва женския си бюст за да рисува абстрактни портрети. Въпреки че е жестоко критикувана затова, художничката си е съвсем нормална и работеща жена, като рисува и картини с четки – не само с гърдите си.

Други художник - Ани К. (индиец), претендира, че е нарисувал повече от 1000 картини с… езика си, а неговият колега Стефан Мурмер (учител) рисува със задника си, като заради тази своя странност е уволнен от работа. Но може би най-странен от всички е норвежецът Мортен Вискум, който рисува с… отрязана човешка ръка!

 

Инверсно 3D рисуване

Звучи сложно ли? Не е, спокойно. Докато почитателите на анаморфизма търсят начини да направят двуизмерните обекти да изглеждат триизмерни, то това изкуство прави точно обратното – създава от триизмерни обекти, двуизмерни, като на картина.

 

 

Най-известният творец в тази област е Алекса Меаде. Живеещата в Лос Анджелис художничка използва нетоксични акрилни бои за да накара обектите си да изглеждат като нарисувани на картина. Тя започва да работи над своята техника през 2008-а година, като получава известност още през следващата. Меаде често използва хора седящи пред нарисувана стена, като ги обработва по такъв начин, че те да изглежда плоски, вградени в рисунъка. Обикновено са и нужни само няколко часа за да постигне целта.

Друга популярна фигура в тази област е Синтия Грейг, живееща в Детройт художничка и фотографка. За разлика от колежката си тя обаче не използва живи обекти, а по-скоро обект на интерес са домашни вещи, които Грейг покрива с бяла боя и въглен така, че създава илюзия за плоскост.

 

Сенчести рисунки

Сенките са неизменна част от природата и от изкуството, разбира се. Затова е малко трудно да се каже, откъде това изкуство (рисуването със сенки) води началото си. Модерните художници обаче могат да демонстрират уникално идейни и красиви резултати, създадени само с игра на сенки. Те се изграждат чрез умело поставяне и разположение на хвърлящи сянка предмети, които рисуват какво ли не. Най-забележителните творци в областта са Куми Ямашита и Фред Ердекенс.

 

 

Разбира се сенките притежават леко зловеща репутация, като затова повечето shadow творци са канени често за създаване на концепции около филми и игри на ужасите. Един от известните екипи, създаващи креативни „сенчести“ проекти е този на Тим Нобъл и Сю Уебстър (вижте картина 1 и картина 2)

Те създават изображения, чрез боклуци поставени така, че да хвърлят желаната сянка.
Забележително е и изкуството на Рашад Алакбаров, който дори използва цветни сенки за създаване на красиви изображения – повече вижте на този линк.

Негативни графити

Подобно на изкуството за рисуване върху прашни коли, негативните графити включват премахването на слоеве прах така, че да се образуват красиви теми. Творците в тази област често използват мощни струи с течност за да премахнат слоя мърсотия, оставена по стените от автомобилите.

 

 

Движението на „обратните“ графити води началото си от англичанина Пол Къртис, който рисува върху наслоени с никотин стени в ресторанти, където миел чинии като млад.

Друг британски художник, Бен Лонг, практикува малко по-различна хай-тек версия на техниката на Къртис. Той създава временни изображения на задната страна на тирове, използвайки пръстите си за да премахва изгорелите газове от тира, полепени по каросерията. Неговите рисунки могат да изтраят изненадващо дълго време – до около 6 месеца. Разбира се, ако не бъдат измити от силен дъжд, вандали или самите шофьори на камиони.

 

Илюзии за строежа на човешкото тяло

Боди пейнтингът ви е познат, предполагам. Това е изкуството да нарисуваш нещо върху жив човек, което да е оригинално и яко, като датира от дълбока древност.

 

 

Този клон на боди пейнтинга обаче достига доста по-надалеч – неговата цел е да разкрива, какво носи човек „отвътре“, как изглежда той под кожата и костите си. Съществуват обаче и други „течения“ на тази мода, която превръща след хитроумно рисуване върху кожата, нормалния човек в истинско животно, автомобил или друг предмет.

Един от известните художници в тази област е Хикару Чо – японски творец, известна с необикновените си, приличащи на анимации тематики. Тук можете да видите творбите и.
Други забележителни творци са Йоханес Щтотер и Трина Мери, която изрисува своите обекти с камуфлажни методи.

 

Рисуване със светлина

Странното е, че първите практикуващи този метод хора не са се опитвали изобщо да създават изкуство. Франк и Лилиан Гилберт се опитвали да повишат ефективността на работниците от индустрията, следейки движенията им чрез светлина и камера с отворен затвор (клапа). През 1914 година те изследват получените по този начин размазани изображения с надежда да намерят по-ефективни начини на организация на работата.

 

 

Този метод е харесан през 1935 година от сюрреалиста Мен Рей, който използва отворена клапа (затвора) на фотоапарата си за да създава снимки на себе си, ограден от въртящи се светлини. Неговите кадри са харесвани през годините и смятани за случайни рисунъци от светлина във въздуха, когато през 2009-а става ясно, че те всъщност са огледални изображения на подписа на художника.

Последователите на Мен Рей създават истински нов стил в изкуството – фотографи като Гьон Мили, Хенри Матис, Барбара Морган и Джак Делано. Дори Пабло Пикасо за кратко експериментира с тази техника. Съвременните light художници са Майкъл Босанко, Тревър Уилиамс и Ян Леонардо. И когато погледнете какво приложение има рисуването със светлина на сайт, като този, ще разберете, че бъдещето на изкуството е… наистина светло!