Нови данни сочат, че първата романтична целувка датира отпреди поне 4500 години, което е с около 1000 години по-рано, отколкото учените смятаха досега.  
В нова статия, публикувана в списание Science, изследователи от Университета в Копенхаген и Оксфордския университет разкриват нови разкрития за "древната история на целувката", след като са анализирали глинени плочки и други материали от ранните общества в Месопотамия.  
Досега се считаше, че най-ранните доказателства за романтични целувки по устните произхождат от Южна Азия преди 3500 години. По-късно тенденцията се разпространява и в други региони според Университета в Копенхаген. 
Новото изследване оспорва тези теории и показва, че целуването е било разпространено в много различни региони и култури, като е започнало много по-рано.   
При разглеждането на глинените плочки, изписани с клинописно писмо в изследването, учените отбелязват, че в акадския език целувката се разделя на две групи: "приятелска и семейна привързаност" и "еротично действие".  

"Много хиляди от тези глинени плочки са оцелели до наши дни и те съдържат ясни примери, че в древността целувката се е смятала за част от романтичната интимност, точно както целувката е можела да бъде част от приятелските отношения и отношенията между членовете на семейството", казва в изявление Троелс Панк Арбьол, експерт по история на медицината в Месопотамия и съавтор на статията.  
"Ето защо целувката не трябва да се разглежда като обичай, който е възникнал изключително в един-единствен регион и се е разпространил оттам, а изглежда, че се е практикувал в множество древни култури в продължение на няколко хилядолетия", добавя Арбьол. 
Въпреки че точният произход на романтичната целувка остава неясен, според проучването има някои възможни доказателства, че тя може да се е появила още преди появата на писмеността.  
  
"Всъщност изследванията на бонобо и шимпанзета, най-близките живи роднини на хората, показват, че и двата вида се целуват, което може да подсказва, че практиката на целуване е основно поведение при хората, което обяснява защо то може да се срещне в различни култури", казва Софи Лунд Расмусен, съавтор на изследването.

Снимки: Unsplash/British Museum/University of Copenhagen

Виж още: Нови 3D изображения на Титаник разкриват зловещия външен вид на гибелния кораб