Зловещ изкуствен интелект озадачи учените, след като направи откритие, което дори професионалистите все още не разбират.
Физиката е една от най-строгите дисциплини в науката със сложни уравнения и точни измервания, така че нейните тайни трудно биват разкрити. Професорът по инженерство в Колумбийския университет Ход Липсън каза, че това е задача, която няма добре начертан път, който да следва.
„Това е изкуство, няма систематичен начин“, каза той пред Motherboard.
„Почти като това, как откриваш азбуката. Просто се случва органично.“
В неговата Creative Machines Lab Липсън и колегите му се стремят да разберат по-добре как се случва този процес на откриване и как той може да бъде подобрен с помощта на машинно обучение. Екипът разработи алгоритъм, способен да изучава физически явления чрез „гледане“ на видеоклипове, включващи трептене на пламък или люлеене на двойно махало. Алгоритъмът успя да предвиди правилния брой променливи в рамките на известни системи и дори да направи прогнози за неизвестни. Екипът публикува своите констатации миналата седмица в проучване, озаглавено Автоматизирано откриване на фундаментални променливи, скрити в експериментални данни в списанието Nature Computational Science.
Липсън каза, че тази работа се отличава от други опити за изследване на подобни данни, защото е първата, която не предоставя на алгоритъма никаква информация за броя или променливите в системата. Това означава, че системата не е ограничена до търсене на променливи само чрез човешки поглед, което според Липсън може да бъде от решаващо значение за намирането на скрита физика в системите.
„Вероятно пренебрегваме много неща, но толкова много зависи от тези променливи, че си помислихме, че ако можем да използваме малко AI сила в това, може би ще открием неща, които са супер полезни и ще променят начина, по който мисля.“
Така екипът дава видеоклипове на алгоритъма, показващи динамично движение. Видеоклиповете също така включват все още неразбрани движения като тези от лава лампи. На свой ред AI алгоритъм се опитва да моделира феномена, след като проучи видеоклиповете, за да създаде списък от все по-малки променливи. След това той дава минималния брой променливи, необходими на системата за точно улавяне на движението.
AI успя да открие правилния брой променливи, но в момента му липсва езикът, необходим за описание на това, какво представляват променливите.
Това ще му попречи да навлезе в научните лаборатории скоро, но ученият смята, че това не е голям проблем за момента.
„Това, което имаме в момента, е като обща рамка“, казва Липсън. „Едно нещо, което ще бъде много интересно, е да си сътрудничим с експерти, които имат данни и интуиция за това, какво правят тези данни. Това, което искаме да направим, е да им помогнем да открият това, което все още не знаят за данните.“
Липсън вярва, че алгоритъмът може да изучава системи отвъд физиката, като еволюцията на болестите или изменението на климата в бъдеще. Екипът се надява, че алгоритъмът ще помогне за по-лесното предаване на откритията на хората, тъй като потенциално може да бъде голям напредък в научните открития.
„Хората правят това от 300 години и ми се струва, че сме стигнали до края на това, което можем да правим ръчно“, завършва Липсън. „Имаме нужда от нещо, което да ни помогне да преминем към следващото ниво.“
Снимка: Unsplash
Виж още: Мозъчните импланти, управлявани с компютър, са тук и може би са ни необходими