Изразът "да мъркаш от удоволствие" не е случаен - не само собствениците на котки познават този успокояващ звук. Трябва обаче да отбележим, че точните механизми, чрез които котките произвеждат тези приятни нискочестотни звуци, са предмет на дискусии в научните среди. Списание Current Biology внася нова светлина по въпроса, публикувайки статия на екип от австрийски учени, които са установили, че съединителните тъкани, вградени в гласните струни на котките, играят решаваща роля за тази способност. Авторите твърдят, че откритията им налагат преоценка на преобладаващата в момента хипотеза за това как котките мъркат. 
Мъркането е характерно предимно за котките, въпреки че някои други видове могат да издават подобни на мъркане звуци, включително еноти, мангусти, кенгурута, язовци, зайци и морски свинчета. Котките обикновено се делят на такива, които мъркат (Felinae), и такива, които реват (Pantherinae); нито един вид котки не може да издава и двете. Последната категория включва лъвове, тигри, ягуари и леопарди, а учените предполагат, че ревящата способност се дължи на непълно вкостенена хиоидна кост в ларинкса. За разлика от тях "мъркащите" имат напълно вкостенена хиоидна кост, въпреки че мъркащият снежен леопард е рядко изключение. 
Известна ни е основната честота, при която котките мъркат - между 20 и 30 вибрации в секунда, въпреки че мъркането може да достигне до около 150 Hz, но тя е по-ниска от очакваната въз основа на анатомията на гласните струни. По принцип по-големите животни имат по-дълги гласни струни и по този начин създават звуци с по-ниска честота. Но котките са сравнително малки, обикновено с тегло от порядъка на няколко килограма, и техните гласни струни също са сравнително къси. Оттук идва и любопитството как те произвеждат такова нискочестотно мъркане. 
Една от теориите, която впоследствие беше отхвърлена, предполагаше, че кръвта, преминаваща през голяма вена, свързана с дясната страна на сърцето, предизвиква мъркащите звуци - така наречената "теория за бурната кръв". По-новите проучвания сочат друг механизъм: котките свиват мускулите в частта на ларинкса, която се допира до гласните струни, което предизвиква меко нискочестотно ръмжене при вдишване и издишване. По принцип глотисът се отваря и затваря, като се натрупва и освобождава налягане, което води до мъркане. Възможно е специфичен нервен осцилатор да активира тези ларингеални контракции, но какво задейства мозъчните сигнали, остава неясно.

 
Смята се, че мъркането зависи изцяло от мускулни контракции, задвижвани от нервната система, т.е. хипотезата за "активна мускулна контракция" (AMC). Това противоречи на начина, по който повечето бозайници произвеждат гласови звуци чрез самоподдържащи се осцилации на тъканите в ларинкса, т.е. миоеластично-аеродинамичния принцип (МЕАД). А и няма много преки емпирични доказателства за AMC, затова авторите на тази последна статия си поставят за цел да проверят допълнително хипотезата. Едва ли ще бъде приятно на любителите на животните да даваме повече детайли как е станало това, но в експеримента не са пострадали никакви животни, а и доста нестандартно е било заложено на помощни средства като блокчета LEGO и 3D-принтирани пластмасови стойки.  
В крайна сметка авторите успешно произвеждат мъркащи звуци при изпомпване на въздух, без да е необходимо да се свиват мускулите. Те стигат до заключението, че при мъркането котките разчитат на същите механизми, основани на МЕАД, както и другите бозайници при вокализацията си. 
  
Според авторите това не означава, че хипотезата за АМС е напълно опровергана, а само, че трябва да бъде преразгледана. Възможно е някаква комбинация от двете да предизвиква нискочестотното мъркане. Макар че, както винаги са необходими допълнителни изследвания, "нашите данни недвусмислено показват, че са възможни вибрации на гласните гънки с честота на мъркане, задвижвани от МЕАД, без невронен принос на активна мускулна контракция", заключават авторите. 
Защо котките мъркат, все още е предмет на сериозни дискусии. Свързваме мъркането с щастлива и доволна котка, но проучванията показват, че котките мъркат по различни причини. Котките майки обикновено мъркат, когато кърмят например, може би за да успокоят малките си потомци, и докато раждат. Това доведе до предположението, че мъркането може да освобождава хормон в котешките мозъци, който им помага да се отпуснат, да облекчат болката или да подпомогнат оздравяването. А мъркането на котката е съвсем различно, когато тя се стреми към храната на своя човек. Според проучване от 2009 г. така нареченото "мъркане с молба" съдържа високочестотен компонент, който отсъства от типичното мъркане, и хората постоянно оценяват това мъркане с молба като по-малко приятно и по-належащо. Но вие вече знаехте, че котката ви манипулира, за да ви накара да я нахраните, нали? 

Снимки: Unsplash

Виж още: Учените търсят причината, която променя пъргавината при котките