Ядрената енергия наистина промени и революционизира света. Противопостави големите сили, притежава и възпиращ ефект срещу опитите за конфликти. Но някои инженери и учени не се задоволяват само с използването на ядрена енергия за мирни цели или за произвеждане на ток - те искат да въведат ядрената енергия навсякъде, във всички области на живота.

Фактите от този списък са примери за това как талантливи инженери успяват да пригодят нормални предмети, ежедневни неща и технологии така, че да започнат да използват ядрена енергия. И понякога с една-едничка цел - само за да видят дали ще работят!

Ядреният самолет Convair NB-36

Непосредствено след Втората световна война световните суперсили инвестират време и ресурси за създаването на огромни бомбардировачи, които да хвърлят ядрени бомби. И тъй като ядрените ракети все още са в ранна детска възраст, бомбардировачите на далечни разстояния се оказват най-добрият начин за поразяване на вражеските цели.

Макар и впечатляващи, те имат редица ограничения като например малък обхват. И за да решат този проблем – обсега на действие, - САЩ изпробват екзотично решение, създавайки технология за разполагане на ядрен реактор в бомбардировач.

По онова време основен бомбардировач на САЩ е гигантският B-36. Той е достатъчно голям, за да носи миниатюрен ядрен реактор на борда. Бомбардировачът преминава през различни промени. За да се предпази екипажът от облъчване, отделенията са специално проектирани и екранирани срещу радиация. Поставени са големи резервоари с вода около реактора, за да може излъчването да се абсорбира.

По време на първите тестови полети реакторът не захранва двигателите, а B-36 е изпробван като аеродинамичен тестов корпус за следващата версия на бомбардировача, който трябвало да бъде напълно задвижван от ядрените двигатели. По време на тестовете американците са много внимателни - самолетът има маркировки с радиоактивни символи, а президентът разполага с гореща линия, за да го информират за евентуална катастрофа.

По време на един от тестовете горещата линия за малко да бъде задействана, защото алармата за дим в реакторното помещение се изключва. И въпреки обещаващия старт, напредъкът в конвенционалната технология при самолетите и презареждането им във въздуха отхвърлят ползата от атомните самолети. Притесненията относно безопасността на такъв самолет води и до спирането на проекта в началото на 60-те години на миналия век.

Chrysler TV-8 – танкът с ядрен двигател

По време на Студената война командирите на НАТО се страхуват, че Съветският съюз ще използва тактически ядрени оръжия, за да придобие превес в евентуална сухоземна атака. За целта компанията Chrysler разработва танк, специално създаден да издържи дори на ядрена атака. Наречен TV-8, той никога не е влизал в масово производство, като е бил само демонстриран. Но той е единственият сериозен опит за проектиране на танк, задвижван от ядрено гориво.

За да оцелее по време на ядрени взривове, TV-8 има странна форма. Всички негови критични части, отделението за хората и двигателите, са вградени в купола, включително цялото му въоръжение. Кулата е напълно запечатана от външния свят, а екипажът използва телевизионно наблюдение с камери, за да вижда обкръжаващия го свят.

Проектиран като среден по размер танк, TV-8 има стандартно 90-милиметрово оръдие. Необичайно за един танк, но оръдейната му кула не може да се върти - което означава, че екипажът трябва да обърне целия танк по посока целта, за да атакува. В кулата има две монтирани картечници, насочвани от командира на танка.

Chrysler първоначално създава танка с конвенционално задвижване, но по-късно монтира малък ядрен реактор в задната част на купола и задвижва TV-8 с произведеното електричество.

След внимателно проучване на проекта обаче, американската армия решава, че TV-8 осигурява незначителни предимства пред нормалните танкове и проектът е спрян завинаги.

Космическата сонда с ядрен двигател

Галилеевите Луни на Юпитер притежават множество възхитителни възможности. Основна сред тях е възможността на повърхността им да има океани, по-специално на Европа или Ганимед. А където има вода, има шанс и за живот.

Инженерите от НАСА са вдъхновени от тази възможност. За да изследват тези луни, НАСА и тяхната Лаборатория за реактивни двигатели проектира различни типове космически кораби, които да изследват луните. Най-известният сред тях е ядреният и футуристичен Jupiter Icy Moons Orbiter (JIMO).

JIMO е практическото приложение на проекта "Прометей" от НАСА, който има за цел да въведе използването на ядрена енергия за захранване на йонните двигатели на космическите кораби. Проектът показва, че ядрено задвижване на космическа сонда не само е възможно, но би предоставило безпрецедентни възможности за проучвателните мисии.

JIMO има много по-голяма налична електрическа мощност от сегашното поколение сонди на НАСА. Това позволява на сонда от такъв тип да изследва трите ледени луни само във времето на една мисия. След като прекара определен брой дни в орбита около една луна, JIMO ще може да стартира ядрените си двигатели и да отпътува до следващата за по-нататъшно проучване.

Учените от НАСА са настроени оптимистично към новия космически кораб и възможността да се изследват луните на Юпитер. По време на обсъждането на бюджета обаче се появяват проблеми и въпросителни, а ръководителите на НАСА осъзнават, че това е твърде скъп проект за организацията. След което го замразяват и преминават към по-малки и хитроумни технологии, за изследване на луните.

Ford Nucleon

Преди ядрената енергетика да стане плашеща, тя обещаваше да осигури цяло ново поколение дълготрайни и чисти енергийни източници. Затова не е изненадващо, че през 50-те години на 20-и век инженерите и производителите се опитвали да приложат различни начини за използване на ядрената енергия в различни области. Ето и идеята на Ford - амбициозен дизайн, имащ за цел да постави ядрен реактор в нормална кола.

Наречена Nucleon, концептуалната кола на Ford е разработвана със замах. И ако тогавашните технологии бяха достатъчно развити, за да поберат наистина малък реактор и добро екраниране в корпуса на автомобила, то Nucleon щеше спокойно да изминава поне 8000 километра, преди реакторът й да се нуждае от презареждане. И още по-забавно - вместо да разработва методи за зареждане на реактора, Ford е планирал да създава нещо като презареждащи станции, които направо да сменят стария реактор с нов. Концептуално, тези станции за зареждане щяха да заместват бензиностанциите, но пък възниква проблемът със съхранението на радиоактивни материали.

Nucleon има красив дизайн - от 50-те години на миналия век, който наподобява космически кораб от научната фантастика, с изчистени линии и двойна опашка отзад. Пътниците са разположени в предната част на автомобила, а странното подреждане не е случайно. За да предпази пътниците, компанията ги разполага възможно най-далеч от ядрения реактор.

След като първоначалната реклама около Nucleon затихва, по-разумните хора осъзнават, че би било твърде опасно милиони миниатюрни ядрени реактори да щъкат из градовете и магистралите на САЩ. Така че проектът спира.

"Ленин" – ядреният ледоразбивач

Разбиването на лед всъщност е изключително важна професия в студените северни морета. Без кораби, предназначени специално за разцепване на леда, повечето товари няма да могат да пътуват и търговията със северните страни като Русия ще бъде нарушена.

Преди падането на Съветския съюз ледоразбивачите бяха нещо обичайно, а всички сериозни ограничения се въртяха само около това колко гориво биха могли да носят. За да решат веднъж завинаги проблема, съветските корабостроители монтират ядрен реактор върху ледоразбивач, създавайки "Ленин" - кораба, който е не само първият ядрен ледоразбивач, но и първият ядрен повърхностно движещ се кораб в света (ядрените подводници не са нещо ново).

Ленин започва първото си плаване през 1959 г. и е използван не само като кораб-ледоразбивач, но и като научна платформа. Никой дотогава не е създавал подобен кораб. Той е постижение на съветската инженерна мощ, като същевременно демонстрира, че използва ядрена енергия за мирни цели.

Първоначално работата на кораба е била тестова, като "Ленин" поставя началото на ново поколение кораби за Съветския съюз. С помощта на ядрения си реактор, "Ленин' прави редица експедиции в Арктика и в крайна сметка е награден с ордена на Ленин през 1974 г. Това е най-високата награда в Съветския съюз, която обикновено се дава на войниците в длъжност. Но тъй като руснаците са изключително горди с ледоразбивача си, те правят изключение.

Насърчени от успеха на "Ленин", съветските корабостроители изграждат флотилия от ядрени ледоразбиващи машини. А по време на 50-годишнината след потеглянето си, "Ленин" е откаран в Мурманск, където днес играе ролята на музей. До този момент корабът остава известен артефакт от ранната ядрена ера и е един от най-известните кораби на всички времена.

Добив на нефт чрез ядрени взривове

Сондирането за нефт е противоречива тема днес, като в такава се превръща още през 50-те години на 20-и век. През 1958 г. канадското правителство проучва начини за по-добро извличане на битум от петролните пясъци на Албърта, а д-р Манли Нейтланд, известен геолог, вярва, че разполага с отговора.

След като наблюдава залезите в Саудитска Арабия, Нейтланд осъзнава, че една добре проектирана подземна ядрена експлозия може да освободи битум от петролните пясъци и да предложи бърз и ефективен начин за извличане на нефта. Той обсъжда предложението си с Комисията за атомна енергия на САЩ, която контролира проучванията на ядрени взривове.

Комисията дава на учения зелена светлина и дори заявява, че ще му помогне с първата детонация, планирана да се случи на 10 километра под земята в полигона Албърта. Предложението на Нейтланд обаче се сблъсква със скептицизъм по отношение на въздействието върху околната среда и по-специално замърсяването на подпочвените води.

В крайна сметка канадското правителство решава да се откаже от такива действия не само заради екологията, но и като мярка за мир и лишаване от възможност канадските ядрени устройства да попаднат в съветски ръце.

След спирането на проекта, планът на Нейтланд остава само като коментар в канадската минна история.

Ядрените куфарчета

По времето на Студената война Съединените щати са загрижени особено от сухопътната война със Съветския съюз в Европа. Затова разработват различни странни видове оръжия, за да се борят срещу руснаците. И когато стане дума за малки ядрени оръжия (като например ядрената базука М-29 Дейви Крокет) всички се сещат и за т. нар. ядрени куфарчета. Това са вероятно най-странните ядрени версии на обикновените военновременни оръжия. Наречени са още специални и средни атомни разрушителни боеприпаси (SADM и MADM), като първото представлява ядрена раница, а второто - нещо като ядрена мина.

Най-много тестове са проведени със SADM (Special Atomic Demolition Munition). Това е малък ядрен апарат, който може да се побере в раница на пехотинец от специалните части. Войникът, използващ устройство SADM, трябвало да се приземи с парашут зад вражеските линии и да използва малкия ядрен заряд за да унищожи ключова инфраструктура.

Войниците можели да ги използват и за гмуркания. След успешна детонация, земята около взрива щяла да стане необитаема за много години напред, което според плановете щяло да забави всякакво нахлуване в Европа.

Обучения за използване на SADM се провеждали по време на Студената война, но най-накрая са преустановени и никога не са използвани реално. Подобно оръжие е и MADM (Medium Atomic Demolition Munition), което представлява по-малка версия на ядрената раница. MADM също никога не е използвано като противопехотна мина - за щастие на всички.

Домашният ядрен реактор

Повечето от описаните дотук ядрени устройства са свързани с военни технологии и употреба, но един чикагски предприемач - Луис Ларсен - вярва, че бъдещето на ядрените реактори е да бъдат използвани у дома.

Ларсен прекарва по-голямата част от професионалния си живот, сменяйки работните си места. Но през 90-те години на миналия век започва сериозно да проучва ядрената енергия с цел да създаде малки ядрени реактори за домашна употреба. Оттогава насам името му е нарицателно в тази област.

Ларсен търси разработването на нискоенергиен ядрен реактор или накратко LENR (Low Energy Nuclear Reactor). Един LENR, създаден от Ларсен, би могъл да захрани голяма къща, без да отделя никакви вредни емисии. А в същото време ще е малък, колкото обикновена микровълнова фурна. Според него ако всички технологии и научни изследвания подкрепят възможността, всичко останало ще остане само за инженерите, които трябва да го конструират.Скептиците обаче твърдят, че разработките за LENR на Ларсен са само една измама, подобно на реактора за студен синтез от Университета в Юта, който се оказа шарлатанство.

Въпреки това Ларсен все пак може би разполага с нещо. Наскоро НАСА започна проучвания на проектите от LENR, за да ги приложи при своите станции на Марс и космическите самолети. Физикът Джоузеф Заводни също взема сериозно изследванията на Ларсен и заявява, че изследванията са фундаментално различни, спрямо студения синтез. Заводни е начело на екип от НАСА, натоварен с разработването на ядрени реактори, които са безопасни за домакинствата. И ако на някои хора идеята изглежда несериозна, то американското министерство на енергетиката вече внася значителни средства за научни изследвания в работата на Заводни, още от 2013 година насам. Така че нека изчакаме още известно време, за да видим какво ще се случи.