Опасни химикали и оръжия от Втората световна война създават проблеми в Балтийско море

Когато нацистите са предавали оръжията си в края на Втората световна война, съюзниците се отървават от тях по начин, който е имал смисъл през 1940-та година: те просто са потопили всичко в Балтийско море. Иприт и други химически оръжия, вариращи от 13 000 до 300 000 тона, сега бавно изтичат в Балтийско море.

В ретроспекция токсичните последици изглеждат очевидни, но тогава времето е било различно и не се е вземало предвид, че този тип отпадъци не могат да лежат на дъното на морето вечно, без да предизвикат проблеми.

„Балтийско море е известно като нощното гърне на Европа", казва Евгений Усов от Руската Зелена партия пред Los Angelis Times, още през 1992 година.

След края на войната британски и американски войници изхвърлят голяма част от запасите от бомби и химикали на Германия в Ламанша и във водите в близост до Дания и Швеция. В същото време, руснаците избират за свое морско сметище Балтийско море, което е особено проблематично заради плитките си води и гъсто населено крайбрежие.

Не е сигурно и какви последици за фауната и флората би имало изтичането на тонове иприт в морето. Студените температури на водата превръщат иприта в лепкава твърда маса, но все пак тя остава токсична.

Още по-притеснително е, че в момента никой не знае точно къде са били изхвърлени опасните химически оръжия, а може би отговорните за това крият истината. Така например рибарските кораби могат да се натъкнат на опасните вещества или бомби и да бъдат изложени на риск. Изследователи от военния университет по технологии на Полша също са намерили следи от иприт по полското крайбрежие, а междувременно, в районите, където се предполага, че са изхвърлени химикалите, учените твърдят, че са открили повече риба с болести и генетични дефекти.