Технологията за суперкавитация (формиране на въздушен мехур) на китайския технологичен институт Харбин ще помогне на бъдещите подводници да се движат на и отвъд ръба на звуковата бариера.
Теорията за формиране на въздушен мехур около подводница е доста сложна, но всъщност я виждаме приложена често. Удрянето по гърлото на бирена бутилка с друга компресира бирата в долната и я разпенва – ускорява освобождаването на газ. При подводниците газът се изпуска от специална дюза на носа и се компресира от високата скорост, така формира стабилен балон около корпуса. Управлението е друг въпрос – при суперкавитацията предметите се движат като снаряди, без възможност за стандартни завои.
Решението на учените от Харбин за въвеждане на подводница в режим на суперкавитация и управлението ѝ е едно и също. Първо корпусът се покрива с течна мембрана, която драстично намалява триенето, за да се достигне нужната скорост. След това чрез промяна на количеството течност около корпуса се контролира сцеплението и подводната лодка завива към страната с по-голямо съпротивление.
Последната пречка пред свръхбързите подводници е двигателят, но това предизвикателство учените от Харбин оставят на други. Ракетен двигател, който да работи под вода, или тотално друг, който да успее да ускори достатъчно, за да се случи суперкавитация, все още не съществува, така че военните ще трябва да се задоволят с по-бавни маневри, поне по вода. За сметка на това DARPA иска да създаде бързи, умни танкове.