Представете си следното: Прага, октомври 1604 г. Тогава 34-годишният астроном Йоханес Кеплер наблюдава съзвездието Змиеносец и забелязва нещо, което не е виждал дотогава: нова звезда. Тя се превръща в най-ярката звезда на нощното небе, толкова ярка, че била видима през деня в продължение на повече от три седмици. Това е така наречената супернова.

Това не е първата супернова за едно поколение, тъй като SN 1572 е наблюдавана няколко десетилетия по-рано, но появата на SN 1604 – известна също като суперновата на Кеплер – се случва в решаващ момент за западната наука, добавяйки още доказателства, че Аристотеловата представа за Вселената не е правилна.

С течение на времето суперновата изчезва от погледа и едва през 1941 г. остатъците ѝ са открити отново. Оттогава много обсерватории са я наблюдавали, а рентгеновият космически телескоп „Чандра“ на НАСА я следи от четвърт век. Тези наблюдения сега са превърнати в красиво видео, показващо разширяването на остатъците на космическия обект.

„Сюжетът на историята на Кеплер едва сега започва да се разкрива“, заявява Джеси Гасел, докторант в Университета „Джордж Мейсън“ във Вирджиния, който ръководи работата. „Забележително е, че можем да наблюдаваме как останките от тази разбита звезда се сблъскват с материя, която вече е изхвърлена в Космоса.“

Смята се, че суперновата, която е създала SN 1604, е от тип Ia. Това се отнася за случая на бяло джудже, изложеното остатъчно ядро на звезда като Слънцето, което е изчерпало горивото си и краде материал от съпътстваща звезда. Историческите записи от европейски, китайски, корейски и арабски източници съответстват на яркостта на супернова от тип Ia, но е било предположено, че тя може да е била аномална.

Има много неща, които не знаем за суперновите и техните остатъци. Тези експлозии произвеждат много от елементите, които са необходими за планетите и живота, така че знанието за тях ни позволява да получим по-добра представа за множество небесни явления, които в крайна сметка са необходими за нашето съществуване.

„Експлозиите на супернови и елементите, които те изхвърлят в Космоса, са жизнената сила на новите звезди и планети“, казва Брайън Уилямс от Космическия център „Годард“ на НАСА в Грийнбелт, Мериленд, и главен изследовател на новите наблюдения на „Кеплер“ от „Чандра“. „Да разберем точно как се държат е от решаващо значение за познаването на нашата космическа история.“

Снимка: Pexels

Виж още: Тази седмица Blu-ray стана на 20 години и всъщност още не е (напълно) мъртъв формат