В продължение на много години учените смятаха, че тъмната материя и тъмната енергия съставляват по-голямата част от Космоса. Ново проучване обаче оспорва това дългогодишно схващане, като предлага, че тези мистериозни компоненти може изобщо да не съществуват. А това, което изглежда като тъмна материя и тъмна енергия, всъщност може да е резултат от постепенното отслабване на фундаменталните сили на Вселената с напредването на възрастта ѝ.

Изследването, ръководено от Раджендра Гупта, доцент в катедрата по физика в Университета в Отава, предполага, че ако основните сили на природните сили (като гравитацията) се променят бавно във времето и пространството, те биха могли да обяснят озадачаващото поведение, което астрономите наблюдават – как галактиките се въртят, еволюират и как Вселената продължава да се разширява.

„Силите на Вселената всъщност отслабват средно с разширяването ѝ“, обяснява проф. Гупта. „Това отслабване създава впечатлението, че има мистериозен тласък, който кара Вселената да се разширява по-бързо (който се идентифицира като тъмна енергия). В галактически и галактически клъстерен мащаб обаче вариацията на тези сили в гравитационно ограниченото им пространство води до допълнителна гравитация (която се счита за дължаща се на тъмната материя). Но тези неща може да са просто илюзии, произтичащи от еволюиращите константи, определящи силата на силите.“

Той добавя: „Има две много различни явления, които трябва да бъдат обяснени с тъмната материя и тъмната енергия. Първото е в космологичен мащаб, тоест в мащаб, по-голям от 600 милиона светлинни години, ако приемем, че Вселената е хомогенна и еднаква във всички посоки. Второто е в астрофизичен мащаб, тоест в по-малък мащаб Вселената е много неравномерна и зависима от посоката. В стандартния модел двата сценария изискват различни уравнения, за да обяснят наблюденията, използващи тъмна материя и тъмна енергия. Нашият е единственият, който ги обяснява със същото уравнение и без да е необходима тъмна материя или тъмна енергия“.

„Наистина вълнуващото е, че този нов подход ни позволява да обясним какво виждаме в небето: въртенето на галактиките, струпването на галактики и дори начина, по който светлината се огъва около масивни обекти, без да се налага да си представяме, че там някъде се крие нещо. Всичко това е просто резултат от константите на природата, които се променят с напредване на възрастта“, завършва той.

Гупта вярва, че това обяснение би могло да реши някои от най-големите загадки в астрономията.

„Години наред се мъчихме да обясним как галактиките в ранната Вселена са се образували толкова бързо и са станали толкова масивни“, казва той. „С нашия модел не е нужно да приемаме никакви екзотични частици или да нарушаваме правилата на физиката. Хронологията на Вселената просто се разтяга, почти удвоявайки възрастта си и освобождавайки място за всичко, което наблюдаваме.“

На практика разтегнатата хронология за това как се образуват звездите и галактиките, улеснява много обяснението как големи, сложни структури като галактики и черни дупки биха могли да се появят толкова рано във Вселената.

Тази теория би могла напълно да промени начина, по който мислим за Вселената. Тя дори намеква, че търсенето на частици от тъмна материя – нещо, за което учените са похарчили години и милиарди долари – може би в крайна сметка не е необходимо. Дори ако екзотичните частици бъдат открити експериментално, те ще трябва да съставляват около шест пъти масата на стандартната материя.

„Понякога най-простото обяснение е най-доброто. Може би най-големите тайни на Вселената са просто трикове, изиграни от еволюиращите константи на природата“, заключава проф. Гупта.

Снимка: Unsplash

Виж още: Ентусиаст създаде иновативен телефон от счупен Z Flip 5 и BlackBerry клавиатура (ВИДЕО)