Достъпността и последвалото широко разпространение на 3D принтерите дадоха възможност на почти всеки домашен ентусиаст да създава предмети и продукти, които преди бяха достъпни само за големи фабрики с мащабно оборудване. „Днес можеш да го отпечаташ на 3D принтер“ се превърна в често чувана фраза. Въпреки това можем спокойно да кажем, че никой не е предвидил, че някой технически ентусиаст ще създаде носена на рамо система за управляеми ракети, отпечатана на 3D принтер, за едва 96 долара.

В петминутно видео в YouTube Алишер Ходжаев разглежда основите на това творение, наподобяващо ракетите „Стингър“, което включва пускова установка, самата ракета и дори опционална система за проследяване с камера за допълнителни възможности за проследяване. Повечето от основните части на ракетата са отпечатани на 3D принтер, докато електронните компоненти са евтини, широко достъпни микропроцесори и сензори. Цялото оборудване е закрепено и свързано с части, които се продават в магазините за хардуер.

Когато потребителят постави ракета в пусковата установка и натисне първия превключвател, той активира Wi-Fi връзка между пусковата установка и управляващия компютър. Компютърът получава всички телеметрични данни от ракетата и започва да извършва балистични изчисления, които предава към пусковата установка, а оттам – към ракетата.

След като се задейства вторият превключвател, връзката се разширява и обхваща самата ракета и в този момент започват да се изчисляват ъглите на ориентация за предните крила на ракетата (подвижните крила, които излизат от ракетата, за да я ориентират).

Пусковата установка съдържа микропроцесор ESP32, както и GPS, барометър и компас. Самата ракета съдържа друг ESP32, съчетан с инерционен измервателен модул MPU6050 за изчисляване на ориентацията и скоростта, както и за задвижване на канардите, както бе споменато.

Ходжаев посочва, че макар установката да трябва да функционира достатъчно добре самостоятелно, той счита, че тя би била най-ефективна като част от мрежов възел с камера и GPS, за който той удобно е изработил и прототип с широко достъпни части.

За сравнение цената на добре познатите преносими зенитно-ракетни комплекси „Стингър“ достига цели 480 000 долара, а дори и програмата за евтини ракети CAMP на ВВС на САЩ понастоящем предвижда разходи от половин милион долара на изстрел. Макар че това са буквално устройства от военен клас с висока надеждност, а току-що пуснатият от Ходжаев прототип няма доказана ефективност, при цена от 96 долара той е приблизително 5000 пъти по-евтин за производство.

Някои може да сметнат това последно развитие за предсказуемо в общия контекст. Ефективността на импровизираните взривни устройства на бойните полета в Близкия изток и изобретателността на украинските инженери по дронове умело доказаха, че необходимостта е майка на изобретенията. Съчетайте това с 3D принтерите, които стават все по-способни да произвеждат здрави части с военно качество, и става ясно, че подобни индивидуални постижения понякога могат да бъдат далеч по-ефективни от военнопромишления комплекс.

Снимка: Unsplash/Alisher Khojayev

Виж още: Този непознат организъм издържа на радиация, 1000 пъти по-силна от тази, която убива хората