Космическият телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" направи едно от най-неочакваните си открития досега: малки червени точки в някои от най-старите кътчета на Вселената, които се оказаха "бебешки" етапи от живота на свръхмасивни черни дупки.

След като проучи наблюденията на новаторската обсерватория, екипът стигна до заключението, че "слабите малки червени точки, намиращи се много назад в далечното минало на Вселената, са малки версии на изключително масивни черни дупки", както обяснява в изявление ръководителят на екипа Жорит Мати, доцент по астрофизика в Института за наука и технологии в Австрия и водещ автор на новата статия, публикувана в The Astrophysical Journal.

"Тези специални обекти биха могли да променят начина, по който мислим за генезиса на черните дупки", добави той.

Екипът се надява да разбере как тези свръхмасивни черни дупки в ранен стадий на развитие, които често се крият в центъра на големи галактики, включително и нашата, са се появили и как се променят в продължение на милиарди години.

"Настоящите открития могат да ни доближат с още една стъпка до отговора на една от най-големите дилеми в астрономията: според настоящите модели някои свръхмасивни черни дупки в ранната Вселена просто са се развивали "твърде бързо"," обяснява Мати. "Тогава как са се образували те?"

Както подсказва името им, свръхмасивните черни дупки могат да достигнат епични размери - от милиони до милиарди пъти повече от масата на нашето Слънце. Макар че учените смятат, че те могат да нарастват чрез сливане с други черни дупки, техният произход остава активна област на изследване.

През последните няколко години учените откриха доказателства за една от тях, която се крие в центъра на Млечния път, наречена Стрелец А*, чиято маса е около 4.3 милиона пъти по-голяма от тази на Слънцето.

Някои видове свръхмасивни черни дупки, наречени квазари, са изключително светли галактически ядра, които светят, когато в тях попадат газ и прах. Те са едни от най-ярките обекти във Вселената, като излъчват хиляди пъти повече светлина от цялата ни галактика.

Мати и колегите му смятат, че малките червени точки на изображенията от телескопа са квазари - само че те са много по-малки от аналозите си на други места.

"Един от проблемите при квазарите е, че някои от тях изглеждат прекалено масивни, твърде масивни предвид възрастта на Вселената, в която се наблюдават квазарите", казва Мати в изявлението. "Ако вземем предвид, че квазарите произлизат от експлозиите на масивни звезди и че от общите закони на физиката знаем максималната им скорост на растеж, някои от тях изглеждат така, сякаш са нараснали по-бързо, отколкото е възможно."

В резултат на това астрофизикът предполага, че "малките червени точки са по-скоро "бебета квазари" с маси между "десет и сто милиона слънчеви маси". Вероятно те предшестват етапа на тези "проблемни квазари", както се изразява Мати, които са по-масивни, отколкото би трябвало да бъдат.

Що се отнася до причината, поради която са червени, Мати има прост отговор: "Защото са прашни. Прахът затъмнява черните дупки и почервенява цветовете" в наблюденията.

На "бебетата квазари" е съдено да се раздуят до много по-големи свръхмасивни черни дупки, като накрая се превърнат в такива, които изглеждат сини благодарение на яркия диск от материя, който обикаля около тях и ги захранва.

"Изучаването на бебешките версии на свръхмасивните черни дупки в по-големи подробности ще ни позволи да разберем по-добре как се появяват проблемните квазари", заключава Мати.

Снимка: Unsplash

Виж още: Приложение от времето на Windows 95 се надсмива над очаквания супербъг Y2K38