Какво се е случило, когато магнитният щит на Земята се е сринал преди 41 000 години? Ново изследване показва, че това драматично събитие, известно като Екскурзията на Лашамп, може да е накарало ранните хора да се адаптират по изненадващ начин, променяйки начина си на живот, местата, където са се подслонявали, и дори начина, по който са защитавали кожата си.

По това време магнитното поле на Земята е отслабнало до малка част от обичайната си сила, което е позволило на повърхността да достигне повече вредна слънчева радиация. Тази промяна може да е направила слънчевата светлина по-опасна, а небето - странно цветно, като полярните сияния са се появявали не само на полюсите, но и в много части на земното кълбо.

"Небето преди 41 000 години може да е било едновременно зрелищно и заплашително. Когато осъзнахме това, искахме да разберем дали това е могло да повлияе на хората, живели по това време", казват авторите на изследването.

Проучването започва с един прост, но интересен въпрос: какво се случва с живота на Земята, когато магнитното поле почти изчезне? За да намерят отговор на този въпрос, авторите на изследването комбинират климатични модели и археологически доказателства.

Те се фокусират върху Екскурзията на Лашамп - кратко, но екстремно събитие преди около 41 000 години, когато магнитното поле на Земята отслабва драстично. Вместо обичайната си структура, подобна на гигантски бар магнит със северен и южен полюс, магнитното поле се разкъсва на множество слаби полюси, разпръснати по цялото земно кълбо.

В най-ниската си точка силата на магнитното поле е спаднала до под 10% от днешното ниво, което е оставило Земята изложена на опасна космическа радиация и слънчеви ветрове. Обикновено магнитосферата действа като защитен балон, предпазвайки ни от вредните ултравиолетови (UV) лъчи и заредени частици от Слънцето.

По време на Eкскурзията на Лашамп обаче този щит се счупил. В резултат на това полярни сияния, които обикновено се наблюдават само в близост до полюсите, може да са се проявявали в по голяма част от небето, а вредното ултравиолетово лъчение да е проникнало до повърхността на Земята в много по-голяма степен от обичайното.

Макар че това звучи като сценарий от научната фантастика, той има реални и потенциално сериозни последици за живота. Повишеното излагане на ултравиолетови лъчи е можело да доведе до слънчеви изгаряния, увреждане на очите, вродени дефекти и кожни заболявания. Затова изследователите се питат дали древните хора са могли да го забележат и да се адаптират? Археологическите находки дават някои интересни сведения.

По това време се наблюдава увеличаване на използването на дълбоки пещери за подслон, нанасяне на пигменти на основата на охра върху кожата и вероятно на по-защитно облекло в частите на Европа, където въздействието би било най-силно.

Всички тези поведения биха могли да помогнат за предпазването на ранните хора - както на Хомо сапиенс, така и на неандерталците, от внезапния скок на слънчевата радиация. Въпреки това изследователите не твърдят, че Екскурзията на Лашамп сама по себе си е причинила изчезването на неандерталците или големи еволюционни промени от онова време.

"Ние не предполагаме, че само космическото време е причинило увеличаване на тези поведения или, разбира се, че събитието "Лашамп" е причинило изчезването на неандерталците, което е едно погрешно тълкуване на нашето изследване. Но то би могло да бъде допринасящ фактор, невидима, но мощна сила, която е повлияла на иновациите и адаптивността", казва авторът на изследването.

Това изследване отваря нов прозорец към това как космическите сили могат да повлияят на живота далеч под атмосферата, дори да променят начина на живот на ранните хора. То ни напомня, че магнитното поле на Земята не е постоянна величина. То се е обръщало, отслабвало и колебаело много пъти в миналото и вероятно ще го направи отново.

Разбирането на начина, по който хората някога са реагирали на подобни смущения, може да помогне на учените да предвидят какво могат да означават бъдещите събития за съвременното общество, особено когато разчитаме на сателитни технологии, електрически мрежи и цифрова инфраструктура, които са уязвими от космическото време.

Тъй като изследователите планират да усъвършенстват моделите си и да изследват повече археологически обекти, те се надяват, че и други специалисти в тази област ще започнат да разглеждат космическото време като ключова част от историята на околната среда на Земята.

Снимка: Unsplash 

Виж още: Ако преди 3.7 млрд. години на Марс са съществували извънземни, те са имали нужда от чадъри