Във вторник, 5 август 2025 г., Земята завърши своето въртене 1.33 милисекунди по-рано от стандартния 24-часов ден, което го направи един от най-късите дни в годината с продължителност 86 399.99867 секунди. Промяната е твърде малка, за да бъде забелязана без високопрецизни инструменти, но е измерима с помощта на съвременната технология.

Сидеричният ден – истинският период на въртене на Земята спрямо далечни звезди – трае 23 часа, 56 минути, 4 секунди и 90.5 милисекунди. Слънчевият ден, който е основа за гражданското време, е с около четири минути по-дълъг, защото Земята трябва да се завърти малко повече от 360 градуса, за да се появи Слънцето в същата позиция на небето.

На 5 август както звездното, така и слънчевото денонощие бяха малко по-къси от средното. Учените приписват това на комбинация от фактори, включително атмосферни ветрове, океански течения, движения в разтопената вътрешност на Земята и гравитационното притегляне на Луната.

От 70-те години на миналия век отклоненията във въртенето на Земята се измерват с помощта на атомни часовници и астрономически наблюдения. През 1973 г. например кумулативното закъснение за годината беше +1106 милисекунди, което доведе до въвеждането на допълнителни секунди, за да се синхронизира атомното време с въртенето на Земята.

Дори малки отклонения са от значение за системи като GPS навигацията. Разлика от 1.33 милисекунди може да доведе до грешка в позицията от около 62 сантиметра на екватора. Без корекции отклонението през 1973 г. би довело до грешки в GPS от около половин километър.

За да измерят въртенето на Земята с такава прецизност, учените използват квазари – изключително ярки, отдалечени обекти, захранвани от супермасивни черни дупки. Тъй като са на разстояние от милиарди светлинни години, квазарите изглеждат практически неподвижни, което ги прави идеални референтни точки. Радиотелескопите проследяват позицията на Земята спрямо тези космически маяци, постигайки точност от по-малко от милисекунда.

Тези измервания се въвеждат в компютърни модели, които отчитат атмосферните, океанските и небесните влияния, за да предскажат продължителността на деня. Ветровете са най-големият краткосрочен фактор, тъй като взаимодействат с повърхността на Земята и могат да забавят нейното въртене. В северното полукълбо ветровете са най-силни през зимата и най-слаби през лятото, което прави периода от юни до август най-късия.

Дългосрочните промени също влияят на въртенето. Топенето на полярния лед преразпределя масата към екватора, забавяйки въртенето на Земята по същия начин, по който се забавя въртящият се фигурист, когато разпери ръце. Земетресенията и други геоложки събития също могат да променят масата и да повлияят на въртенето.

Приливната сила на Луната постепенно забавя Земята от милиарди години. Когато приливните издутини се пренасят пред орбитата на Луната, гравитацията на Луната ги връща назад, прехвърляйки енергията от въртенето на Земята към Луната и карайки я да се отдалечава с 3.8 сантиметра годишно.

От 1973 до 2020 г. въртенето на Земята се забавяше всяка година, което наложи добавянето на общо 27 секунди. От 2020 г. обаче Земята се върти малко по-бързо вероятно поради взаимодействията между ядрото и мантията ѝ.

5 август беше предварително определен като един от най-бързо отминаващите дни в годината заедно с 5 юли и 22 юли поради комбинация от вътрешна динамика, сезонни ветрови модели и позицията на Луната, която намалява приливното съпротивление. Макар промяната да не е забележима за човешките сетива, за прецизните атомни часовници и астрономическите измервания, базирани на квазари, тя ще бъде очевидна.

Снимка: Unsplash

Виж още: Европейска мравка е първото известно животно, което клонира представители на друг вид