NASA наблюдава странна аномалия в магнитното поле на Земята: гигантска област с по-нисък интензитет на магнитното поле в небето над планетата, простираща се между Южна Америка и Югозападна Африка.

Това огромно развиващо се явление, наречено Южноатлантическа аномалия, от години интригува и тревожи учените и може би не повече от изследователите на НАСА.

Спътниците и космическите апарати на космическата агенция са особено уязвими от отслабването на силата на магнитното поле в рамките на аномалията и от произтичащото от това излагане на заредени частици от Слънцето.

Южноатлантическата аномалия (ЮАА) - оприличавана от НАСА на „вдлъбнатина“ в магнитното поле на Земята или на своеобразна „дупка в пространството“ - обикновено не засяга живота на Земята, но това не може да се каже за орбиталните космически кораби (включително Международната космическа станция), които преминават директно през аномалията, докато обикалят около планетата на ниски височини в околоземна орбита.

По време на тези срещи намалената интензивност на магнитното поле вътре в аномалията означава, че технологичните системи на борда на спътниците могат да се свържат на късо и да се повредят, ако бъдат ударени от високоенергийни протони, идващи от Слънцето.

Тези случайни удари обикновено водят само до слабо изразени смущения, но крият риск от значителна загуба на данни или дори от трайно увреждане на ключови компоненти - заплахи, които задължават операторите на спътници редовно да изключват системите на космическите апарати, преди те да навлязат в зоната на аномалиите.

Намаляването на тези опасности в Космоса е една от причините, поради които НАСА следи Южноатлантическата аномалия; другата причина е, че мистерията на аномалията представлява чудесна възможност за изследване на сложно и трудно разбираемо явление, а широките ресурси и изследователските групи на НАСА са уникално добре подготвени за изучаване на това явление.

„Магнитното поле всъщност е суперпозиция на полета от много източници на ток“, обяснява през 2020 г. геофизикът Тери Сабака от Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА в Грийнбелт, Мериленд.

Смята се, че основният източник е завихреният океан от разтопено желязо във вътрешността на външното ядро на Земята, на хиляди километри под земята. Движението на тази маса генерира електрически токове, които създават магнитното поле на Земята, но изглежда не непременно равномерно.

Смята се, че огромен резервоар от плътни скали, наречен Африканска голяма провинция с ниска скорост на срязване, разположен на около 2900 км под африканския континент, нарушава генерирането на полето, което води до драматичното отслабване - което се подпомага от наклона на магнитната ос на планетата.

„Наблюдаваната Южноатлантическа аномалия може да се интерпретира и като следствие от отслабването на доминиращото диполно поле в региона“, заяви геофизикът и математик от НАСА Годард Уейджиа Куанг през 2020 г. „По-конкретно локализирано поле с обърната полярност нараства силно в региона на аномалията, като по този начин интензитетът на полето става много слаб, по-слаб от този на околните региони.“

Макар че учените все още не разбират напълно аномалията и нейните последици, нови прозрения непрекъснато хвърлят светлина върху това странно явление.

Например едно проучване, ръководено от хелиофизика на НАСА Ашли Грийли през 2016 г., разкрива, че Южноатлантическата аномалия бавно се отдалечава, което е потвърдено от последващо проследяване от CubeSats в изследване, публикувано през 2021 г. Тя обаче не просто се движи. Още по-забележително е, че явлението изглежда е в процес на разделяне на две, като през 2020 г. изследователите откриват, че Южноатлантическата аномалия изглежда се разделя на две отделни клетки, всяка от които представлява отделен център с минимален магнитен интензитет в рамките на по-голямата аномалия.

Какво точно означава това за бъдещето на Южноатлантическата аномалия, остава неизвестно, но във всеки случай има доказателства, които подсказват, че аномалията не е ново явление.

Снимка: Unsplash/Division of Geomagnetism, DTU Space

Виж още: Най-новата версия на Gorilla Glass може да издържи практически всяка непохватност от ваша страна