Звездата Бетелгейзе видимо помръкна през 2019 г. Сега нов анализ разкрива защо: Бетелгейзе избухна и все още се възстановява.

Червената свръхгигантска звезда, която е на около 530 светлинни години от Земята, е сред най-ярките на нощното небе. Звездата образува рамото на съзвездието Орион (Ловецът). Освен това е старичка: Бетелгейзе е към края на своя звезден живот и в крайна сметка ще избухне в свръхнова, видима от Земята, въпреки че това може да отнеме още 100 000 години според изследване от 2021 г.

В края на 2019 г. светлината на Бетелгейзе започна да намалява. До февруари 2020 г. тя е загубила две трети от нормалната си яркост, както се вижда от Земята. Учените, изучаващи странното затъмняване, стигнаха до извода, че самата звезда няма да стане скоро супернова, а че гигантски облак прах е засенчил част от светлината ѝ.

Сега учените, използващи космическия телескоп „Хъбъл“, разкриха, че този облак прах е резултат от огромно изхвърляне от повърхността на звездата: струя с диаметър над 1.6 милиона километра може да се е издигнала от вътрешността на звездата, произвеждайки еквивалент на звездно земетресение: шок, който издухва част от повърхността на звездата 400 милиона пъти по-голяма от тези, които обикновено се наблюдават при изхвърлянето на коронарна маса на Слънцето, съобщава екипът в статия, публикувана в базата данни за предпечат arXiv и приета от The Astrophysical Journal за публикуване.

„Бетелгейзе продължава да прави някои много необичайни неща в момента; вътрешността ѝ някак подскача“, казва в изявление авторът на изследването Андреа Дюпри, асоцииран директор на Центъра за астрофизика на Харвард и Смитсониън.

Според Дюпри това е неизследвана територия в науката за звездите.

„Никога досега не сме виждали огромно изхвърляне на маса от повърхността на звезда“, казва тя. „Оставаме с нещо, което се случва, което не разбираме напълно. Това е напълно нов феномен, който можем да наблюдаваме директно и да разрешаваме детайли на повърхността с „Хъбъл“. Наблюдаваме еволюцията на звездите в реално време.“

Новото изследване също така включва информация от различни други звездни обсерватории, като роботизираната обсерватория STELLA на испанските Канарски острови и орбиталния космически кораб STEREO-A на NASA. Чрез обединяване на различни типове данни Дюпри и нейният екип успяха да съберат разказ за взрива и последиците от него. Изригването издуха част от долната атмосфера на звездата - фотосферата, - оставяйки след себе си хладно петно, което беше допълнително запушено от облака прах от процеса. Парчето фотосфера е било няколко пъти по-голямо от масата на земната Луна според изявлението на NASA.

Това хладно петно ​​и облак прах обясняват защо светлината на Бетелгейзе затъмнява. Изследователите установиха, че звездата все още усеща последиците. Преди изригването Бетелгейзе имаше пулсиращ модел, затъмняващ и изсветляващ в 400-дневен цикъл. Този цикъл вече е изчезнал поне временно. Възможно е конвекционните клетки вътре в звездата все още да се движат наоколо, нарушавайки този модел.

Според наблюденията на NASA външната атмосфера на звездата може да се е върнала към нормалното, но повърхността ѝ може все още да се клати като желе.

Снимка: Unsplash

Виж още: Неутронна звезда разкъса партньора си, за да стане най-тежката, позната до момента