Векове наред учените са се чудили защо Марс е червен. Нови изследвания сочат, че виновник е ферихидритът - минерал от типа железен оксид-хидроксид, който се образува във влажна среда.

Изследване, публикувано в Nature Communications от учени от университета "Браун" и Университета в Берн, показва, че ферихидритът (Fe5O8H - nH2O) е доминиращият желязосъдържащ минерал в марсианския прах. Техните открития, базирани на орбитални наблюдения, данни от марсоходи и лабораторни експерименти, оспорват предишни представи за състава на повърхността на Марс.

„Фундаменталният въпрос защо Марс е червен е мислен от стотици, ако не и от хиляди години“, казва Адомас Валантинас, постдокторант в университета „Браун“. „От нашия анализ смятаме, че ферихидритът е навсякъде в праха, а също така вероятно и в скалните образувания.“

Ферихидритът се образува, когато желязото реагира с кислород и вода. На Земята той често се среща във вулканични скали и пепел. Наличието му на Марс предполага, че някога планетата е била много по-влажна, с условия, които биха могли да поддържат течна вода. Това контрастира с хематита, който се образува в по-сухи среди.

За да проверят своята теория, изследователите пресъздават марсианските условия в лаборатория. Те раздробяват минералите на малки частици - около 1/100 от дебелината на човешки косъм - с размери, съответстващи на реалния марсиански прах. След това изследват как светлината се отразява от тези частици. Резултатите показаха, че ферихидритът остава стабилен в сегашния сух и студен климат на Марс, но структурата му все още съдържа признаци, че се е образувал, когато на планетата е имало вода.

„Това, което знаем от това изследване, е, че доказателствата сочат, че ферихидритът се е образувал, а за да се случи това, трябва да е имало условия, при които кислородът и водата да могат да реагират с желязото“, обяснява Валантинас. „Тези условия са били много различни от днешната суха и студена среда.“

За да потвърди наличието на ферихидрит, екипът проучва данни от Mars Reconnaissance Orbiter на НАСА и Mars Express и Trace Gas Orbiter на ЕКА. Те използват и спектрални показания от марсоходи като Curiosity, Pathfinder и Opportunity. Комбинирайки всички тези източници, те установиха, че минералът изглежда широко разпространен на марсианската повърхност.

Това откритие оспорва предишни теории, според които Марс постепенно се окислява в сухи условия. Вместо това то предполага, че древният Марс е преминал през по-влажна фаза, преди да изсъхне. Тази промяна от богато на вода минало към сухата, прашна планета, която виждаме днес, е от ключово значение за разбирането на историята на климата на Марс - и евентуално на способността му да поддържа живот.

„Проучването е възможност за отваряне на нова страница“, казва Джак Мустард, главен автор на проучването. „То ни дава по-добър шанс да приложим принципите на образуване на минералите и условията, за да се върнем назад във времето.“

Макар че откритията предоставят убедителни доказателства за ролята на ферихидрита в червения прах на Марс, окончателното доказателство ще трябва да почака, докато марсианските проби - събирани в момента от марсохода Perseverance на НАСА - бъдат върнати на Земята. Учените се надяват, че тези проби ще потвърдят теорията и ще хвърлят повече светлина върху историята на околната среда на планетата.

Снимка: Unsplash

Виж още: След дългото чакане ето го първия сериен е-мотор на Honda