В края на миналия месец NASA и ESA публикуваха вълнуващ инфрачервен кадър, представляващ еволюционна снимка на формирането на две зараждащи се звезди, известни под общото име Хербиг-Харо 46/47. Не след дълго наблюдателите с орлов поглед забелязаха перфектно оформен въпросителен знак, който се намира в обсипаната със звезди периферия на изображението.

Естествено, един въпросителен знак, висящ в мастилените дълбини на Космоса, поражда... въпроси. IGN потърси учения д-р Кристофър Брит от Научния институт на космическия телескоп, за да разбере какво точно представлява неочакваният пришълец и как изобщо се е образувал.

"Въпросителната точка вероятно е двойка галактики на заден план, които се сливат", обяснява д-р Брит. "При приближаването и взаимодействието им формата на всяка галактика може да се изкриви, включително чрез изтръгване на дълги потоци от звезди и газ. За много галактики това се случва многократно, докато растат, и нашият Млечен път не е по-различен."

Д-р Брит отбеляза, че подобна съдба се очаква да сполети и нашия Млечен път след около четири милиарда години, когато той ще се сблъска със съседната спирална галактика Андромеда. В този момент гравитационните въздействия на сблъскващите се чудовища ще придърпват и деформират структурите си, докато в крайна сметка в продължение на няколко милиарда години те се установят в единна елиптична галактика.

Галактиките, които образуват въпросителната, може да са в средата на подобен космически танц. "Тази конкретна двойка е толкова далеч, че е трудно да се разберат много подробности, но има някои подобни сливания на галактики, които са наблюдавани по-близо до нас, включително една, наречена Arp 256, която също прилича малко на въпросителен знак."

Говорейки за космическия телескоп "Джеймс Уеб", който е използван за заснемане на изображението, д-р Брит обясни, че голямото му златно огледало и мощните инфрачервени възможности са улеснили забелязването на странната черта и че други обсерватории като космическия телескоп "Хъбъл" биха имали нужда от "много дълбока експозиция", за да заснемат гледката.

"В този конкретен случай е важно да се има предвид, че "Хъбъл" е чувствителен към по-синя светлина от "Уеб" и "Хъбъл" може да види само светлината с най-къса дължина на вълната, която е включена в това изображение (която все още е инфрачервена), като всички останали зелени, жълти, оранжеви и червени цветове в изображението са твърде далеч в инфрачервената област, за да ги види "Хъбъл". Както можете да видите от цветното изображение, този обект със сигурност се вижда по-лесно, колкото по-навътре в инфрачервения диапазон отивате."

Снимка: Unsplash/NASA

Виж още: Фонтани от диаманти изригват от центъра на Земята