На семейни събирания често се разказват истории за детството на по-младите. Всички си спомнят колко пакостлив е бил един или друг като малък с изключение на въпросния човек. Чудили ли сте се някога как така членовете на семейството ви си спомнят това, а вие не?

Тази неспособност да си спомним най-ранните години от живота си отдавна се смята за нормална, но последните изследвания показват, че историята може изобщо да не е свързана с изгубените спомени, а по-скоро с трудностите при възстановяването им.

В продължение на десетилетия учените смятаха, че бебетата не могат да формират трайни спомени поради незрялост на някои мозъчни структури, особено на хипокампуса.

Ново проучване, ръководено от Тристан Йейтс и колегите му, обаче оспорва това предположение. С помощта на функционално магнитно резонансно изследване (fMRI) те изследват мозъка на бебета на възраст между 4 и 25 месеца, докато децата участват във внимателно разработени задачи за запомняне. Задачите били прости, но показателни - на кърмачетата били показвани изображения на лица, предмети и сцени, след което по-късно били наблюдавани за признаци на разпознаване по време на невровизуализация.

Констатациите са ясни: когато бебетата навършат 12 месеца, мозъците им са способни да кодират специфични спомени. Това предполага, че макар да не можем да си спомним първите няколко години, мозъците ни вероятно са съхранявали информация през цялото време.

Феноменът да не си спомняш нищо от ранното детство е известен като детска амнезия. Традиционно учените го обясняват с недостатъчното развитие на хипокампуса, който е от съществено значение за формирането на епизодични спомени. Но ако спомените не са изчезнали, а просто са заключени?

Изследвания върху животни, по-специално гризачи, вече подсказват тази възможност. При тези изследвания спомените, формирани в ранна възраст, остават заложени в структурата на мозъка, но с течение на времето стават недостъпни без конкретни сигнали или външна стимулация.

С други думи, спомените са съществували, но са били погребани, а не изтрити.

Новото изследване с ядрено-магнитен резонанс на бебета се присъединява към тази гледна точка, като предполага, че човешките бебета наистина създават следи от памет, но с израстването им извличането на тези спомени става все по-трудно.

Интересно е, че бебетата проявяват паметта си по начини, които не са толкова ясни, колкото припомнянето при възрастните. Бебетата могат да имитират действия, които са виждали преди, да разпознават познати лица и да реагират на определени повтарящи се стимули - все признаци на работа на паметта. Но досега не беше ясно дали това поведение е свързано с хипокампуса или с други части на мозъка.

Новото изследване потвърждава, че хипокампусът наистина е активен по време на задачите за памет при бебетата, което показва, че това не са просто рефлекси или заучено поведение, а действителни реакции, основани на паметта.

Откритията задълбочават разбирането ни за това как се съхраняват ранните спомени и защо може да загубим съзнателен достъп до тях по-късно през живота си. Не става дума за това, че мозъкът ни е забравил първите усмивки, стъпки или моменти на бебешко бърборене - те просто са скрити, може би в очакване на правилния ключ, който да ги отключи.

Това изследване също така отваря врати към разбирането на това как се случва загубата на паметта при възрастните. Ако ранните спомени са просто скрити, а не изчезнали, може ли да се крият и други „изгубени“ спомени при възрастните?

Могат ли определени фактори или терапии да помогнат за възстановяването им?

Това проучване може да ни помогне да разберем по-добре състояния като амнезията и болестта на Алцхаймер.

Снимка: Unsplash

Виж още: Още една бройка от уникалния Nintendo PlayStation се крие в шкафа на Кен Кутараги