Ново изследване показва, че отдалечено място на Земята има подводна дейност, подобна на тази на Енцелад - ледения спътник на Сатурн. Откритието предлага нова възможност, която може да помогне на учените да се подготвят за бъдещи космически мисии с цел изследване на възможността за живот в светове с подповърхностни океани.

Международен екип от изследователи откри мястото на хидротермалните извори, наречено Аврора, в Арктика през 2014 г. и го посети отново през 2019 г. Затворено на приблизително 4 километра под постоянна ледена покривка, Аврора е сред най-дълбоките хидротермални полета на Земята. Така че не е изненадващо, че изследователите откриха, че това е естествена девствена лаборатория за изучаване на геологията на района и способността му да приема хидротермални извори за дълги периоди от време - важен аспект за началото на живота в дълбините на океаните, сковани в лед.

„Най-голямата част от това, което може да сме открили, е шахта под покрит с лед океан, който също е страхотно място за изучаване на органичен синтез, свързан с произхода на живота и търсенето на живот извън Земята“, казва в изявление Крис Герман, старши учен в Океанографския институт Уудс Хоул.

Аврора е подводна планина, която се намира на върха на хребета Гаккел, който образува граница на различна тектонична плоча. Този хребет между Гренландия и Сибир се разпространява с изключително бавна скорост от само сантиметър на година.

Докато плочите се разширяват, морската вода се просмуква през пукнатините в земната кора, където горещата магма в основата я нагрява до температури до 400 градуса по Целзий. Топлината предизвиква химически реакции, които премахват кислорода и други химикали от водата, която след това се изстрелва обратно в океана като струя. Този процес се нарича хидротермално вентилиране.

Учените смятат, че подобен процес протича на някои ледени спътници, особено на спътника на Сатурн Енцелад. Мисията на NASA „Касини“, която изследва системата от 2004 до 2017 г., забеляза струи вода, извираща от ледената кора на южното полукълбо на спътника.

В Аврора изучаването на такива струи дава представа за структурата на земната кора, механизмите, които доставят минерали на морското дъно и как животът започва и оцелява в такива екстремни среди. Предишни изследвания показват, че ултрабавно разпространяващите се хребети като Гаккел не са достатъчно горещи, за да поддържат продължително хидротермално изпускане. Затова учените смятат, че тези отвори са малко вероятни места за намиране на живот.

„Това са места, които преди това бяха отхвърлени като неспособни да поддържат растежа на големи хидротермални минерални находища“, припомня Герман в изявлението. „Досега учените предполагаха, че такива малки вулканични системи не могат да поддържат хидротермална циркулация достатъчно дълго, за да отглеждат толкова големи минерални находища.“

Екипът обаче установи, че хидротермалното поле Аврора съдържа високи нива на злато, мед и метан. Този последен химикал е особено вълнуващо откритие, тъй като „Касини“ откри метан в облака от Енцелад, потенциално намеквайки за подобни дълбоководни хидротермални отвори.

В Аврора екипът на Герман използва сонарен инструмент с висока разделителна способност и камери, насочени надолу, за да заснеме изображения и видео на живо на мястото на шахтата. Наред с други характеристики учените забелязаха образувания, наречени хидротермални комини, издигащи се във водите на Аврора. Бледите „петна“ по върховете на някои от тях маркират микробен живот - същия вид живот, който може да съществува дълбоко в океана на Енцелад.

За да разбере по-добре процесите под повърхността на Аврора, екипът също събра ценни данни за самия шлейф. Тези резултати показаха, че шлейфът съвпада с тези, открити в други шахти, разположени на бавно разпространяващи се хребети, богати на това, което геолозите наричат ​​ултраосновни скали. Ултраосновните скали се образуват в мантията на Земята и са подобни по състав на метеоритите.

Подобно на полето Аврора в Арктика, отворите на морското дъно на Енцелад също се намират в ултраосновни скали и учените смятат, че те могат да играят важна роля в изхвърлянето на минерали от ядрото на луната в нейния подземен океан – минерали, които са от решаващо значение за живота.

„Продължаваме да бъдем изненадани от това колко разнообразно и прекрасно е морското дъно“, коментира Герман. „Всеки път когато го изследваме, се изненадваме, защото не просто намираме повече от същото. По-скоро продължаваме да намираме напълно нови неща, различни от всичко, което сме виждали преди.“

Това изследване добавя към нарастващия списък от причини, поради които океански светове като Енцелад са едни от най-вълнуващите места за търсене на живот отвъд Земята.

Снимка: OAR/National Undersea Research Program (NURP); NOAA

Виж още: Най-големият айсберг в света тръгва от Антарктида към гибелта си