Една от най-известните картини в историята на изкуството може да изобразява не просто фантастичен небесен пейзаж, а реалното небе над Южна Франция в конкретен момент през лятото на 1889 г. Ново научно изследване предполага, че Луната, Венера и звездният куп Хиади са били разположени по начин, който удивително напомня композицията на „Звездна нощ“ от Винсент ван Гог. Според авторите най-доброто съвпадение е с небето преди изгрев на 22 юли 1889 г.

Откритието поставя под въпрос традиционното датиране на произведението и повдига интересен въпрос: доколко прочутите вихри и сияещи звезди на Ван Гог са плод на въображението му и доколко са вдъхновени от действителни астрономически наблюдения? Екип, ръководен от южнокорейския изследовател Илайджа Джон-хюн Ким и включващ учени от университета „Кьонхи“, използва комбинация от астрономически симулации, геометричен анализ и исторически документи, за да сравни звездите върху платното с реалното положение на небесните тела през 1889 г.

Вместо да разчитат единствено на визуална прилика, изследователите прилагат статистически метод, известен като анализ на формата на Прокруст. Той позволява да се сравнят две групи точки, като се компенсират разликите в мащаба, завъртането и разположението им. Така учените могат количествено да проверят дали конфигурацията на звездите в картината съответства на реален звезден куп.

Екипът изследва и по-ранни произведения на Ван Гог, за да провери метода, след което съчетава резултатите с изчисления за движението на Луната и планетите, данни за метеорологичните условия и сведения от писмата на художника.

Според изследването най-важните следи са три небесни обекта:

Луната — на картината е изобразен тънък намаляващ сърп, чиято форма не съответства добре на лунната фаза около 19 юни, датата, традиционно свързвана със създаването на произведението.

Венера — ярката планета, често наричана Зорница, е видима преди изгрев и заема положение, което според изчисленията съответства на композицията.

Звездният куп Хиади — група звезди в съзвездието Телец, чието характерно V-образно разположение изследователите откриват в централната част на изобразеното небе.

Компютърните симулации показват, че около разсъмване на 22 юли 1889 г. тези обекти са могли да се намират в подходящо взаимно положение над Сен Реми дьо Прованс, където Ван Гог живее по това време. Според авторите именно тази дата дава най-доброто съвпадение между астрономическите изчисления и композицията на картината.

Това не означава, че всяка звезда върху платното може да бъде идентифицирана с конкретен астрономически обект. По-скоро изследването предполага, че реална конфигурация на небето може да е послужила за основа на художествената композиция, която Ван Гог впоследствие е преобразил чрез характерния си стил.

Защо новата хипотеза оспорва традиционната датировка?

В продължение на десетилетия историците на изкуството приемат, че „Звездна нощ“ е нарисувана през юни 1889 г. Една от основните причини е писмо на Ван Гог до брат му Тео, датирано около 18 юни, в което художникът споменава, че работи върху ново изображение на звездно небе.

По това време Ван Гог се намира в лечебното заведение „Сен Пол дьо Мозол“ край Сен Реми, където постъпва доброволно през май същата година след тежка психическа криза. Новото изследване предлага възможността художникът да е започнал да замисля композицията през юни, но да я е завършил по-късно. Това би обяснило защо конфигурацията на Луната и звездите съответства по-добре на небето през юли.

Съществува обаче сериозно възражение срещу подобна интерпретация: през юли Ван Гог преживява нов тежък здравословен епизод, след който не рисува в продължение на седмици. Освен това Музеят на Ван Гог в Амстердам продължава да защитава датировката от юни, като се позовава на кореспонденцията на художника, историята на платното и документираните периоди на работоспособността му.

Художествено въображение или прецизно наблюдение?

Опитите да се открие реално астрономическо съответствие в творчеството на Ван Гог не са нови. Още през 80-те години на XX век изследователи се опитват да съпоставят звездите в „Звездна нощ“ с определени съзвездия. Тези анализи обаче стигат до различни заключения и не успяват да установят общоприета дата за наблюдаваното небе.

Друг известен пример е картината „Звездна нощ над Рона“, създадена през 1888 г. В нея изследователите разпознават Голямата мечка, а новият анализ използва и други нощни пейзажи на художника, за да провери доколко реални небесни конфигурации могат да бъдат възстановени от картините му. Това е особено интересно, защото Ван Гог не се стреми към фотографска точност. Той променя цветовете, усилва контрастите и преобразува формите, за да предаде емоционалното въздействие на видяното.

В „Звездна нощ“ небето изглежда почти в движение — светлината се извива в спирали, звездите сияят с преувеличена яркост, а тъмният кипарис свързва земния пейзаж с небесната безкрайност. Дори ако в основата на картината стои реално наблюдение, окончателният образ е силно художествено интерпретиран.

Въпреки впечатляващите резултати, изследването не слага край на спора. Физикът и астроном Доналд Олсън изразява съмнения относно начина, по който екипът определя зрителното поле на художника. Според него тесният участък от небето, използван за съпоставяне на звездния куп Хиади с картината, трудно се съгласува с по-широкия пейзаж, включващ хълмовете и скалистите възвишения.

От своя страна специалистите от Музея на Ван Гог подчертават, че художникът не се е стремял непременно към точно възпроизвеждане на небесните тела. Затова позициите им върху платното не могат сами по себе си да служат като надежден календар за датиране на произведението. Тези възражения не обезсмислят изследването. Те показват колко трудно е да се възстанови реалният свят зад една художествена творба, особено когато авторът съзнателно променя видяното.

Снимка: Unsplash

Виж още: Морският лед около Антарктида търпи драматична промяна и всевиждащото око на сателитите го доказва