Какво всъщност прави един разговор приятен? Дали това е съвпадението на интересите, способността на събеседниците да се изслушват или усещането, че двамата мислят на една и съща вълна? Според ново изследване на учени от колежа „Дартмут“ в САЩ отговорът може да се крие в нещо доста по-неочаквано – математически модел, известен като „розов шум“. Изследователите установили, че разговорите, които хората оценяват като най-приятни и удовлетворяващи, се характеризират с определена динамика: участниците се съсредоточават върху една тема достатъчно дълго, за да я изследват и да обменят идеи, след което постепенно преминават към нови въпроси и гледни точки, преди отново да намерят обща посока.

Терминът „розов шум“ произлиза от физиката и описва специфичен вид сигнал, при който различните честоти не са представени равномерно. За разлика от белия шум, при който всички честоти имат еднаква мощност, розовият шум се характеризира с по-силно присъствие на ниските честоти. Подобни закономерности се срещат в множество природни процеси и системи. Учените обаче решили да приложат тази концепция към човешката комуникация, като проследят не звуковите характеристики на разговорите, а промените в смисловата близост между репликите на двамата участници.

Между хаоса и прекаленото съгласие

За да обяснят откритието, изследователите разграничават три основни модела на общуване – бял, червен и розов шум. При разговорите, наподобяващи бял шум, темите се сменят хаотично и често нямат особена връзка помежду си. Единият човек може да започне да разказва за работата си, другият внезапно да премине към съвсем различна тема, а първоначалната идея да остане недовършена. В подобна ситуация събеседниците трудно изграждат последователна връзка между мислите си, което може да създаде усещане за разпокъсаност и липса на истинско взаимодействие.

При червения шум се наблюдава противоположната крайност. Разговорът остава прекалено дълго съсредоточен върху една тема, а участниците сякаш попадат в своеобразен комуникационен застой. Те могат непрекъснато да повтарят едни и същи идеи, да използват сходни изрази или да се съгласяват помежду си, без да въвеждат нови гледни точки. Макар на пръв поглед подобно общуване да изглежда като признак за отлична синхронизация, според учените прекаленото съвпадение невинаги е положително. Когато разговорът не предлага нови идеи и перспективи, той постепенно губи своята динамика и може да стане скучен.

Именно между тези две крайности се намира розовият шум – своеобразната „златна среда“ на човешкото общуване. При него събеседниците успяват да останат достатъчно дълго на една тема, за да се разберат и да изградят обща основа, но същевременно са отворени към нови идеи и промени в посоката на разговора. Единият може да предложи различна гледна точка, другият да я развие, а впоследствие двамата отново да се върнат към първоначалната тема с по-богато разбиране. Така разговорът запазва едновременно своята последователност и способността си да се развива.

Изкуственият интелект помогнал на учените да разгадаят динамиката

За да проверят хипотезата си, изследователите анализирали голям брой разговори между хора, използвайки модели с изкуствен интелект, способни да оценяват смисъла и контекста на езиковите изказвания. Един от използваните инструменти е MPNet – модел, който позволява всяка реплика да бъде представена като математическа структура от 768 измерения. Това дава възможност на учените да проследят доколко смислово близки са изказванията на двамата участници и как тази близост се променя с течение на времето.

Вместо просто да измерват колко сходни са мненията на събеседниците, изследователите се съсредоточили върху начина, по който сходството се променя в различните етапи на разговора. Оказало се, че именно тази динамика има съществено значение. Двама души не е необходимо непрекъснато да са съгласни или да говорят за едно и също нещо, за да водят добър разговор. По-важно е да могат да се приближават и отдалечават от общата тема по естествен начин, като същевременно запазват връзката помежду си.

Резултатите показали, че по-силното присъствие на розов шум е свързано с по-висока оценка на разговорите, по-голямо удоволствие от общуването и по-силно усещане за свързаност между участниците. Тази зависимост не се ограничавала само до разговори между непознати. Учените открили подобен модел и при хора, които вече се познават, включително приятели, обсъждащи важни лични преживявания. Това подсказва, че механизмът може да има по-широко значение за човешките взаимоотношения.

Розовият шум може да предскаже и успеха на първата среща

Едно от по-интересните приложения на откритието било свързано с т.нар. бързи срещи – формат, при който двама непознати разговарят за кратко, след което решават дали биха искали да се видят отново. Анализът показал, че разговорите с по-силно изразен розов шум са свързани с по-голяма вероятност и двамата участници да проявят желание за втора среща. Това предполага, че начинът, по който хората развиват и променят темите в разговор, може да бъде важен показател за възникването на взаимно привличане и усещане за съвместимост.

Изследователите разгледали и разговори между двама водещи на подкасти, като установили, че присъствието на розов шум се увеличава през първите 50 епизода. Според тях това може да е признак, че хората постепенно се научават да общуват по-естествено и да изграждат по-добра комуникационна динамика с времето. Когато двама души разговарят редовно, те започват по-добре да разпознават реакциите си, да развиват идеите си и да усещат кога е подходящият момент да задълбочат дадена тема или да преминат към нещо ново.

Изкуството да разговаряме може да се усъвършенства

Според първия автор на изследването Катрин О'Нел умението да се създават разговори с подобна динамика вероятно може да се развива чрез практика. Това означава, че доброто общуване не се свежда единствено до личностни качества или до наличието на общи интереси, а може да бъде резултат и от усвоени навици. Ако разговорът започне да се върти около една и съща идея, участниците могат съзнателно да внесат нова перспектива или да зададат въпрос, който да отвори различна посока. Обратно, ако темите се сменят прекалено бързо, понякога е достатъчно човек да се върне към казаното от събеседника и да прояви по-голям интерес към неговата гледна точка.

Същевременно учените подчертават, че приятният разговор не е непременно единственият критерий за стойностно човешко общуване. Някои от най-важните разговори в живота ни могат да бъдат трудни, емоционално натоварващи или дори неприятни. Затова откритието не бива да се разглежда като универсална формула за всички човешки взаимоотношения, а по-скоро като нов начин за разбиране на динамиката, която прави ежедневното общуване по-ангажиращо и удовлетворяващо.

Снимка: Unsplash

Виж още: Две врани надминаха хората в изненадващ тест за интелигентност – мозъкът им взема решения два пъти по-бързо от човешкия